"Монитор" пише:
Хакери или средно ниво компютърни спецове са започнали рекет в социалните мрежи като Фейсбук, предупреждава „Монитор”. Извършителите разбиват паролите за влизане в профила, след което започват да искат суми между 10-15 долара, за да ги върнат. Който не плати исканата сума, започват да пишат от негово име и да го излагат и злепоставят пред приятелите му в мрежата, съобщили експерти. Още в средата на миналата година е имало подобен случай, но официален сигнал не е бил подаван в сектора за „Компютърни престъпления“ в ГДБОП.
"Сега" пише:
Кабинетът скри разходите за заплати на чиновниците, е водещата новина за „Сега”. Вместо да стават по-прозрачни, публичните разходи на държавата за заплати в централната администрация стават все по-енигматични. За пръв път от постановлението за изпълнение на държавния бюджет не става ясно с какви суми за възнаграждения ще разполагат министерствата, държавните агенции и комисии. Числата са скрити в общ параграф "разходи за персонал", в който влизат и плащаните от държавата осигуровки, както и другите плащания като обезщетения, заплати на нещатен персонал и др. Пак за пръв път разходите за възнаграждения на министерствата отсъстват и от Закона за държавния бюджет. Възможно е това да влоши още повече бюджетната дисциплина, макар финансовото министерство да уверява, че проблем няма, отбелязва вестникът. Разходите за възнаграждения, осигуровки и други плащания отпаднаха като отделни пера от Закона за държавния бюджет по настояване на финансовото министерство. При обсъждането на бюджета от МФ увериха, че разходите са същите като за 2011 г. - около 2.8 млрд. лв., но нарочно няма да бъдат посочени в закона заради предвидената реформа в модела за заплащане на чиновниците. Тук се очакват две промени - държавата да задължи чиновниците сами да поемат своя дял от осигуровките и отделно от това средствата за възнаграждения да се разделят на две - минимум 70% за основни заплати и до 30% за допълнително материално стимулиране.
"Труд" пише:
ДПС не изключва възможността да започне консултации за вот на недоверие към кабинета. Това стана ясно от думите на зам.-шефа на движението Христо Бисеров пред БНР, пише „Труд”. Повод за искането ще е провалът на политиката на ГЕРБ в сферата на бедствията и авариите. Бисеров допълни, че преди да се тръгне към разговори за сваляне на кабинета, от ДПС ще инициират създаване на анкетна комисия, която да провери действията при извънредни ситуации от 2009 г. досега. “Смешно е, след като три години вече управляват, ГЕРБ да се оправдават с Емел Етем (б. р. - министърка по бедствията и авариите при тройната коалиция)”, каза още Бисеров.
"24 часа" пише:
Семейството на бизнесмена Георги Гергов е най-големият дарител на БСП през изминалата 2011 г. Той, съпругата му, синът и баща му са превели в помощ на партийната дейност на социалистите 29 600 лв., информира „24 часа”. По закон политическите партии са длъжни текущо да публикуват на своите интернет страници всяко дарение. То не може да надхвърля 10 000 лева и задължително трябва да е от частно лице. Фирми нямат право да спонсорират партии. В декларацията за произход на даренията пловдивският бизнесмен е посочил, че сумите са лични средства от частен бизнес. „Изкарал съм - дал съм. Не мисля, че е нужно да коментирам”, казва Гергов. Десет хиляди лева е дарила евродепутатката Илияна Йотова. Колегите й в ЕП Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов са отделили в помощ на партията съответно 5470 лв. и 4900 лв. И тримата посочват, че са спестени от заплатите им. Само 9319 лева са влезли от дарения в касата на ГЕРБ, казва административният шеф на управляващата партия Цветомир Паунов. “Като цяло ние не получаваме дарения. Стремим се партията да се издържа изцяло от държавната субсидия”, обясни той.
"Класа" пише:
Средната класа у нас все повече затъва в дългове и все по-трудно се оправя с плащането дори на комунални месечни сметки, сочи анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България към края на януари, цитиран от „Класа”. Противно на масовото схващане, че по-бедните хора плащат по-трудно задълженията си, се оказва, че все по-често длъжникът е на възраст между 40 и 50 години, жител на голям град - София, Варна и Бургас. Преди години е достигнал висок стандарт, бил е зареден с оптимизъм и е теглил голям кредит наред с ползването на редица други скъпи услуги. С настъпването на кризата обаче му става все по-трудно да покрива всички разходи.
"Капитал Daily" пише:
„Безспорно е - от две-три години намирането на нова работа е трудна задача. Но има и няколко изключения, които идват от развитието на икономиката. Ще ги виждаме и през 2012 г., понеже това са сферите, в които има недостиг на кадри – финанси, IT и общи, нискоквалифицирани служители. За сметка на това възможностите за работа за хора, които са специалисти в сферата на PR или маркетинга, недвижими имоти или научни сфери като математика, физика или химия, ще останат в графата професии, от които работодателите не се интересуват”, пише „Капитал Daily”.
"Стандарт" пише:
18,5 лева на секунда са печелили банките у нас през 2011 г., сочат изчисления на "Стандарт" на база данни на БНБ. През 2008 г., която е най-успешната за родните трезори, преди кризата да удари и България, чистата им печалба е била 43,9 лв. в секунда. Заради кризата обаче през 2009 и 2010 година печалбата на банките спада съответно до 24,7 лв. и 19,5 лв. на всяка секунда. Основна заслуга за това имат лошите кредити, който достигнаха до 14,93% към края на декември 2011 г. Значим принос за това имат последните 9 месеца на изминалата година. В този период кредитните експозиции, признати за чиста загуба (необслужвани повече от 180 дни), са нараснали със 17,9% или с малко повече от 1 млрд. лева, сочат данните на БНБ. От тях 575,5 млн. лв. са били лошите фирмени кредити (14% ръст за периода), а останалите 462 млн. лв. са новите лоши заеми за граждани (32,5% ръст). Само загубите от ипотечни кредити скачат с 35,2% между първото и последното тримесечие на 2011 г. В пари това ще рече, че само за девет месеца жилищни заеми за 272,6 млн. лева са били отписани като загуба, обяснява изданието.
Източник: Kafene.net
