На неделния ден Светата Православна църква отбелязва Неделя месопустна или още наричана Неделята на Страшния съд. От днес /неделя/ започва подготовката ни за Великия пост. Подготовката ни за онзи период от църковната година, през който Църквата изисква от нас да укротим страстите си, да смирим егоизма си, да се вгледаме дълбоко вътре в душите си и да се подготвим чрез пост и размисъл за посрещането на Празника на Празниците, в който нашият Господ Иисус Христос възкръсна от мъртвите и доказа на цялото човечество, че животът е по-силен от смъртта, че любовта е по-силна от омразата, че вярата е по-силна от неверието и че има смисъл да се бориш и да отстояваш тези ценности.

Неслучайно днешната неделя се нарича и Неделя на Страшния съд. В Божествената си мъдрост, в началото на Великия пост, Светата църква иска да ни припомни, ако случайно сме забравили, че съществуват неумолими причинно-следствени връзки. Че независимо от нашето земно виждане за нещата, съществува Божий промисъл. Че независимо от нашата земна представа за право, съществува Божия справедливост. Че независимо от земната представа за власт, съществува Божията слава. И че в крайна сметка, ще дойде ден, в който Той ще слезе отново, за да съди. Да съди живи и мъртви. Да въздаде окончателната и абсолютна справедливост, пред очите на която няма да има никакво значение кой кой е тук, днес и сега. Ще дойде ден, в който всеки ще отговаря. Ще отговаря за думите, с които е похулил Бога. Но ще отговаря и за това, че е мълчал, когато е трябвало да възвести Божието име. Когато е трябвало да заяви: „Господ поругаван не бива”.

В днешния неделен ден, Неделята на Страшния съд, призовах православните християни  да се съберем в  Църквата, посветена на „Света великомъченица Неделя” в Батак. Да отслужим Светата Божествена литургия и да се поклоним пред светите мощи, поставени за вечни времена в специални саркофази. Няма да обяснявам какво означава тази църква и няма да обяснявам какво означават мощите на тези свети мъченици. Ако някой не знае, то той не е българин, а ако е българин, но се прави, че не знае, означава, че мрази рода си. Слава Богу, такива хора сред нас няма. Ако изобщо ги има, то те са нищожно малцинство. Ако те ни презират, то ние ги окайваме. Ако те смятат, че ще надделеят над църквата и вярата, то ние можем само да съжаляваме за напразните им усилия. Ако те си въобразяват, че могат да разтлеят вярата и да разтурят Църквата, то ние ще им припомним, че Светата Православна църква е основана не от хора, а от Господ Иисус Христос и ръководена от Светия Дух, а основите й са оросени с мъченическа кръв. След всеки удар тя става още по-силна. Всяко ново мъченичество я прави още по-величествена.

Скъпи братя и сестри,

През последните няколко месеца ние бяхме подложени на нечувани нападки и атаки. Защо? Защото сме се погрижили за запазването, за укрепването и за благолепието на няколко храма из нашата епархия. Срещу нашите скромни трудове беше хвърлена огромна медийна мощ. В печатни издания, радио и телевизия, а особено в модерната анонимна и безотговорна медия, така наречената медия на бъдещето – интернет, ни нарекоха с всички възможни хулни имена. Защото сме били „осквернили” паметниците на културата – паметници, които преди да се намесим бяха превърнати в паметници на унинието и запустението, в музеи на безпомощността и безверието. В защита на тези паметници, а всъщност в атаката срещу Църквата, се включиха десетки. Уважавани граждани, добри професионалисти. Понесени на крилете на секуларната си светска ученост, те ни засипваха със съвети и мнения как трябва да изглежда един православен храм. Без да си дават сметка, че неволно стават пропагандатори и апологети на една много опасна теза. Тезата, че Църквата трябва да е мъртва сграда. Застинала в музейна тишина, паяжини и прах. Етнографски атрибут. Място, в което да развеждат отегчените си гости от чужбина, за да им покажат нещо „автентично българско”. Нещо, лишено от душа и живот.

През цялото време имахме чувството, че зад този „културоложки диспут” се крие нещо друго - под благовидния предлог „да опазим паметниците на културата” някой преследва една много по-далечна цел. И истеричните нахъсвания за административни и прокурорски проверки в църквите „Света Марина”, „Света Петка” и други са само предмостие към една много по-директна и фронтална атака срещу вярата ни. Оказахме се прави. Целта, истинската цел е била Батак. Баташката църква. Тези свети мощи. Мощите на Светите баташки мъченици. Проблемът изобщо не е била „Света Марина”. Проблемът е, че тази тук църква – „Света Неделя” трябва отново да стане музей, а светите мощи трябва да изчезнат. И със съжаление трябва да констатирам, че онези добронамерени учени, наши съграждани, които ни обвиняваха в невежество и неразбиране на значението на „паметниците на културата”, всъщност бяха употребени. Бяха употребени за кауза, която никога не е била и не може да е тяхна.

Ще попитате: кой е скроил този пъклен план? Кой е този, който е могъл да заслепи и изкуши толкова българи, че да забравят те какво е Батак и да посегнат на тези свети мощи? Вие всички знаете името му. То е сатаната. И преди отново да бъда обвинен във фанатизъм или верска параноя, за да ви докажа, че съм прав, искам да поканя всеки, който се чувства способен да застане пред нас с подобна теза, да стане и да каже: „Аз, българският гражданин този и този, настоявам църквата „Света Неделя” в Батак, в която са намерили мъченическата си смърт хиляди християни, да бъде само и единствено музей. Искам светите мощи да бъдат извадени и погребани в гроба, за да не се виждат. Искам да се изнесат свещите, угасят кандилата и приберат иконите. Искам отвън да се продават билетчета. И не искам тук никога да се служи Света литургия и да се кади тамян, за да не се повреждат стенописите”, макар, че стенописи, както виждате, няма. Искам някой да излезе и да го каже, за да научим името му. Само нека не ни говорят за „паметници на културата”. Защото когато искат да говорим точно за тази църква като за „паметник на културата”, те всъщност ни казват точно това. Казвам ви, човек, българин, български гражданин такова нещо не може да каже. Няма такъв.

Знаете ли кое е прегрешението ни тук? Че не сме подали заявление по ЗУТ за промяна на предназначението на сградата от музей на църква. Да, не сме подали такова заявление. Не предполагахме, че такова нещо изобщо е необходимо. Винаги сме живели с убеждението, че тези Свети баташки мъченици и български закрилници са знаели, че търсят убежище не в музей, а в храма на живия Бог - именно църквата. Те, по всичко личи, са знаели, че предназначението на тази сграда е да бъде църква. Невероятно е, че някакви чиновници не са наясно с това обстоятелство. Извинявайте, но това вече е фарс. Хайде, искам някой да ни даде на прокурор за това, че не сме поискали предназначението на Баташката църква да се промени от музей на църква, че сме запалили свещици пред тази велика светиня – мощите на светите мъченици и им отдаваме възхвала чрез Божествена Света литургия. Искам това да стане. За да видя аз и за да видите и вие, как сатаната, който до вчера беше страшен, а днес е смешен, утре ще бъде просто жалък.

Сега искам да кажа още нещо. Никой не може да пази и тачи паметта за баташките мъченици толкова дълго, колкото Светата Православна църква. Когато българската държава е изчезвала, българската църква е пазила паметта за нашите светци и мъченици. За да знаем историята си, заслугата е на един монах, а не на светски институт, субсидиран по „Седма рамкова програма”. Иконите, рисувани от великите ни зографи, са поръчвани и, ще прощавате, плащани, от моите предшественици. Църквите, които сега са обект на художествена критика, са строени пак от тях – пловдивските митрополити. Те са взимали фермани от султаните, за да ги има тези паметници на културата, които за нас винаги са били просто нашите си, българските църкви. Защо и кой реши, че е по-безсмъртен от църквата? Че по-добре от нея може да оцени и запази това, което тя е създала, предоставя му днес и ще предаде на следващите поколения. А може би оттам идва яростта срещу нас. От мъчителното осъзнаване на простия и неумолим факт, че независимо от личните ни днешни амбиции и гордости, най-накрая някой друг ще съди и оценява. Този някой е Онзи, Който е създал църквата. И Който допуска да се въздигат царства, но допуска и да се провалят, когато гражданите им прекалено много и често поругават името Му и проявяват непокорство към вечните закони.

Всички наши критици вече се изказаха. Преди три недели им благодарих и им благодаря отново. Те показаха, че Църквата е жива. Надявам се сега отново да се опитат да намерят пътя към нея и да й помогнат с енергията и талантите си. Искам, обаче да благодаря и на някои други, които без да се изказват, с действията си показват, че разбират значението на вярата и на нейните символи.

На първо място искам да благодаря на министър – председателя на Република България г-н Бойко Борисов, който ни оказа решаващо съдействие за прехвърлянето собствеността на храма и го направи с пълното съзнание, че ние, православните християни, ще го ползваме не за музей, а за действащ храм, в който ще възнасяме молитвите си към Светите баташки мъченици за благодатна закрила на българския народ, г-н министър-председателя не веднъж е доказвал своето православно- християнско съзнанине, благодарение на него ние имаме частицата от Светия Кръст Господен, за да бъде поставен на високо в  Родопите- манастира в местността Кръстова Гора, за благодатно осенение на скъпото ни Отечество и скъпия ни народ. Забележете, премиерът предпочете тази светиня да пребъде в Църквата, а не в Националния исторически музей. Благодаря на министър-председателя и на министъра на културата за това, че през миналата година дадоха съгласие за трансформирането на статута на църквата „Света Неделя” и  подкрепиха решението на Община Батак. Всеки истински държавник знае колко е важна вярата за моралния интегритет на поверения му от Бога народ. Господин Борисов и господин Рашидов са държавници. Аз знам, че те знаят каква е разликата между текущите страсти на ежедневието и отговорността пред историята. И със сигурност вече си задават въпросите, които и ние си задаваме – кой иска да наруши благословения религиозен мир, на който се радва страната ни, и защо?

Така също искам да благодаря на г-н Петър Паунов - кмета на град Батак, и особено на членовете на Общинския съвет. Тези мъже и жени през миналата година взеха единодушно решение да дарят тази сграда – публична общинска собственост – на Българската православна църква, безвъзмездно и за вечни времена. За да бъде тя действаща църква, а не музей. Знам, че някои от членовете на Общинския съвет в Батак са от друго изповедание, различно от източно-православното. На тези мъже и жени се покланям с искрена благодарност. Макар и от друга вяра, те са по-българи от някои наши сънародници. Те, а не тези, които искат да умъртвят този храм, са живото доказателство и пример за етническа и верска толерантност. Те, с вдигане на ръка, ни върнаха този храм, който българи, наричащи себе си православни, с доноси и инсинуации искат да ни бъде отнет. Независимо от каква вяра са, членовете на Общинския съвет на Батак са добри хора. Наши ближни, които ние почитаме и обичаме. Както ни е научил нашият Бог: да обичаме ближните си, както обичаме себе си.

Благодаря и на всички стотици и хиляди миряни, които въпреки всичко продължават да се стичат в църквите, да ни изразяват своята подкрепа и заедно с нас да измолват от Бога милост и прошка за всичките ни български неразумни заблуждения и прегрешения.

Влизаме в дните на Великия пост. Те са, както казах, дни, предназначени за вглъбяване, за освобождаване от страстите, за размисъл и промяна. В тези дни лукавият беснее и ни изкушава още по-силно. Но, братя и сестри българи, стига вече! Нека поне един Великден да посрещнем без да се изтезаваме едни-други. Без бедствия, без мъка, без скръб и без смърт. Нека покажем, че сме започнали да научаваме уроците на живота, уроците, които Бог ни преподава ежедневно. Някои измежду, които са да се уважаваме повече, да ценим различията помежду си и да ги схващаме като израз на  Божието разбиране за плурализъм, да изслушваме чуждото мнение, включително мнението на Църквата. И в никакъв случай да не поругаваме името Господне и да не си играем със сили, чието обективно действие всички чувстват, независимо дали вярват в тях или не.

*Обръщението до клира и миряните в Пловдивска епархия е по повод Неделя месопустна – 19 февруари 2012 г.