Йоанна Колева е едно от лицата на хасковската телевизия „Аида“. Работила е в радио „Хасково“, радио „Веселина“, „Юниън Телевижън“, ТВ „Рекординг Аида“. От миналата година е репортер и водещ в ТВ „Аида“.

Завършила е френска паралелка в ГПЧЕ“Проф. Д-р Асен Златаров“. Има диплома и от ПУ „Паисий Хилендарски“, специалност начална и предучилищна педагогика.

Иоанна Колева е първото медийно име, с което ще ви запознае новата поредица на Haskovo.net - „Лица от медиите“

Йонна Колева, водещ в ТВ „Аида“

- Каква искаше да станеш, когато пораснеш?

- Още в училище ми казваха, че писането ми се отдава. Във втори клас пишех стихотворения за снега, зимата. Тогава питах моята учителка какво мога да стана, щом умея да пиша добре. Тя ми отговори: “Или журналист, или адвокат.“ Въобще не знаех какво правят тези хора. Исках да стана балерина. Ходех на балет в читалище „Заря“, но за кратко. По-късно вече исках да стана журналистка.

- Какво те провокира?

- Казаха ми, че журналистите много пътуват, а аз обожавам да пътешествам. Това ми бе достатъчно.

- Дебютът ти е в радио „Хасково“. Как започна работа там?

- Тъкмо бях завършила училище. Нямах идея в кой университет да кандидатствам, въпреки че баба много ме натискаше. Знаех, че трябва да уча, но не кандидатствах. Цял ден спях, вечер ходех по барове. Беше ми много тъпо. Баба чула, че търсят водещи за радио „Хасково“ и ми каза:“Отиваш.“Трябваше да се обадя по телефона, за да попитам за условията на конкурса. Толкова бях притеснена, че си написах на едно листче „Добър ден!Обаждам се да ви попитам какви са условията за конкурса.“ Тогава главен редактор на радиото беше Ирена Узунова, настоящият областен управител.

- Как протече конкурсът?

- Ирена Узунова направи много добра селекция. Тя събра мен, шефката на ТВ „Аида“ Нели Вълканова, Дора Атанасова, Мария Василева, после Маринела Филипова.

На конкурса трябваше да напишем новина, като отговорим на въпросите - кога, къде, какво и как. Това е азбучно правило. Не можех да повярвам, че искат толкова елементарно нещо. Направиха запис и на гласовете ни.

- Ирена Узунова е първият ти учител в занаята. На какво те научи?

- Тя ме научи на всичко. Много ни помагаше на всички. Казваше, че когато репортерът отиде на материал, трябва да обръща внимание на абсолютно всичко. Нищо не бива да му убягва. Това се е превърнало в професионално изкривяване при мен.

Да забелязваш всеки човек и да не пропускаш разговор. Казваше ни, че когато отидем в кабинет на управник, не трябва да си тръгваме преди да видим какво има на бюрото му. Не пипаш нищо, но оглеждаш. Трябва да видиш цялата обстановка.

Сещам се един смешен случай. Бях млад репортер с ресор образование. Тогава настоящият шеф на инпектората Иван Панайотов бе страши експерт. Отивам при него с диктофон, но тогава техниката бе много чувствителна. Улавяше всеки страничен звук, който нямаше как да се изчисти. Влизам при Панайотов и му казвам:“За да не ни притеснява никой, ще се заключим.“ Станах и заключих. Направих си интервюто, отключих и си тръгнах. Бях го забравила този случай, но Панайотов ми го припомни.

- Кой беше първият материал, който направи в радиото?

- Трябваше да направя анкета за тютюнопушенето. Беше ноември месец, валеше из ведро. Дадоха ми диктофон. Идваше ми да си отида вкъщи и да не се върна повече. Беше ме срам да спирам хората и да ги питам. Бях навън два часа и записах едва трима човека. И то защото влязох в един магазин за кафе и продавачката ми спря двама. Прибрах се мокра и премръзнала и се разболях от пневмония. Няма да си забравя как тогава три месеца поред всяка сутрин баба ми и майка ми насила ме вдигаха и ръчкаха да ходя на работа. От някакъв шопски инат останах.

- Сподели ни твой гаф.

- Моите не ги помня. Помня на колегите. Една колежка записваше реклама на таксиметрова фирма. След текста рекламният мениджър бе написал:“Да се чете три пъти на ден“. Колежката толкова се отнесе, че прочете и това.

Много трудно ни беше да не се смеем, докато водим предаване. Често си партнирах с Нели Вълканова.От най-малкото нещо ни ставаше смешно и не можехме да се въздържим. Едва си казвахме думите. А за слушателя няма логично обяснение защо се смеем.

- След радио „Хасково“ работиш в „Юниън Телевижън“. Труден ли беше преходът?

Много. Не искам да си спомням за сценичната треска, която ме мъчеше. Винаги съм се притеснявала, когато трябва да говоря пред камера. Няколко месеца имах усещането, че ще припадна преди емисия. Преодолях го. Но пред хора още се притеснявам да говоря, за това и спрях изявите си като водеща на различни мероприятия, прекалено много ми коства. Никога не съм искала да бъда водеща. Така се случи.

- Кое събитие мечтаеш да отразиш?

- Не съм амбициозна. Всичко ми се получава лесно и може би това е причината. С удоволствие бих отразила Седмицата на модата в Париж.

- Кое ти е най-трудно в професията?

- Най-трудно е да отразяваш автомобилни катастрофи с жертви. Случвало се е да бъда на мястото и то по време, когато пристигат близките и им съобщават за смъртта.

- На какво посвещаваш времето си след работата си в телевизията?

Много обичам да снимам с камера и фотоапарат. Това е моя страст от две години. Обожавам да снимам деца. Ходя на фитнес. Обичам козметичните процедури. Моя приятелка от София ми сподели за вампирска терапия. С тази процедура се подмладява Анджелина Джоли. Изтегля се кръв от тялото, която се прочиства с ултравиолетова светлина и се връща в тялото. Не знам дали бих се подложила на това, но обичам да се грижа за себе си.

Интервю на Христина Котларска