Д-р Неделчева: В Махалата ни викат, после ни пребиват

Д-р Мария Неделчева

Д-р Мария Недечева работи в Центъра за спешна медицинска помощ от 13 години. Завършила е Медицинския факултет към Тракийския университет в Стара Загора. В момента специализира нефрология.

 

 

Мария Неделчева, лекар

 

- Всеизвестно е, че работата в Центъра за спешна медицинска помощ е тежка и нископлатена. Кажете една причина да останете 13 години в този сектор?

- Носи ми дълбоко емоционално удовлетворение. Бях приета фармацевтика, стоматология и медицина. Започнах да уча медицина, защото исках да помагам на хората. Спешната помощ, това мое желание се реализира с пълна сила. Била съм и личен лекар, но тогава наблюдаваш пациента по-дълго време, следиш динамиката на заболяването.Нужно е време  за да видиш резултата. В Спешната помощ удовлетворението идва по-бързо. Като лекар в Спешна помощ спасих двама  опитали да се обесят. Бяха в клинична смърт , реанимирах ги. Единият случай беше, докато работех в Спешната помощ в Симеоновград. Обадиха се близките на жената, които казаха, че са я свалили от бесилото. За нейн късмет височината му е било по-ниско от нейния ръст.Когато пристигнахме, жената нямаше сърдечна дейност. Интубирах я, защото тогава не работехме в екип, а сами. В село Манастир пък един възрастен човек се бе душил с телефонен кабел.

- Разкажете ни за най-драматичните случаи във вашата практика?

- Огромно количество адреналин имах при голямата катастрофа до село Стойково. Баща и дъщеря и нейният приятел се връщаха от морето. Турски автомобил ги изпреварва на остър завой и ги блъска. Колата беше смачкана. Оживя само момчето. Беше видимо, че бащата няма да оцелее. Трябваше да пропълзя под колата, за да видя дали момичето е живо, за съжаление, не беше.

- Как работата ви в Спешна помощ промени отношението ви към болестта и смъртта?

- Когато започнах да уча медицина вярвах, че ще мога да излекувам и спася всеки. После разбрах, че понякога е късно, но все пак трябва да пробваш. Когато това не стане, започваш да помагаш на близките да преживеят трагедията. Имала съм случай на истеричен смях от преживян шок. Мислех, че само по учебниците го пише. Някой да се смее при такава драма.

Имах и друг драматичен случай. Две деца се удавиха в малък язовир до Симеоновград. Бяха на 6 годинки. В изваждането на телата ни помагаше бащата на едното. Той ми участва и в реанимацията, но не можахме да ги върнем. След преживяното вече приемам по-философски живота. Той се държи на върха на пръстите. След като си се родил  ще умреш.

- Има ли разлика в това да спасяваш непознат човек и близък?

- Има. Когато си ангажиран емоционално  си склонен към грешки. Научих се, когато помагам на близък, да забравям, че е такъв и да го приемам просто като мъж или жена. Не можеш да си позволиш емоция, защото имаш на разположение три минути. Това е времето  за което мозъкът умира. Трябва да реагираш бързо и адекватно.

- Случват ли се чудеса във вашата работа?

- Всеки от нас си мисли, че нещо свише му помага. След една катастрофа  колата се беше смачкала тотално, мислехме, че едва ли има оцелял. Автомобилът зверски се беше ударил в дърво. Но както казват, пияния и лудия господ ги пази. Водачът бе пиян.

- Кое е по-важно професионализмът на лекарите или апаратурата в линейките?

- Когато започнах работа в Спешна помощ в Симеоновград преди 13 години дефибрилаторът, с който се възстановява сърдечната дейност, беше огромен. Не можеше да се сваля, ползвахме го само в линейката. Имахме много по-малко възможности - само ръчен масаж и обдишване. Сега е много по-добре откъм техническа възможност. Но тази апаратура се ползва от лекари и затова техният професионализъм е по-важен.

- Гледахте ли сериала „Спешно отделение“?

За нас този филм е много смешен. Много ми беше забавно, когато колежката върна бебето в матката, когато тъкмо се беше показало.Това е нереално. Освен това този сериал внушава на хората, че всеки може да бъде спасен. Всеки има шанс да бъде спасен, но не всеки бива спасен. И не винаги проблемът е в лекарите. Особено след въвеждането на номер 112.

- Какъв е проблемът?

- Центърът е в Кърджали и той поема огромно количество информация. Подават ни грешни адреси, които дори не са в нашия район. Или грешна улица. Подават ни адрес бул „Васил Левски“, блок 1, вх. А. Ако не работя отдавна и не знам, че там  няма блокове, как ще го намеря? Търсиш адрес  което не съществува. Сигналът бе от кв. „Орфей“ 1. Пращат линейка понякога излишно. При висока температура от 7-8 дни и изписано лечение. Това е излишна загуба на екип. Хората се бяха научили да се обаждат на телефон 150, там им отговаряше медицинско лице и ги консултираше. С телефон 112 не може да стане. Ходила съм на адрес, на които хората ми казват:“Защо идвате. Не сме викали линейка. Обадихме се за съвет към кого да се обърнем с нашия здравословен проблем.“

- Откъде се получава забавянето на линейките?

- Направете си експеримент. Обадете се на 112. Те започват да ви разпитват – трите имена, адреса, от който се обаждате. После искат трите имена на пострадалия и неговия адрес. Има поне 10 минути разпитване за всичко друго, но не и за медицинския проблем. Те попълват паспортни данни. Всичко, което са питали, записват на компютъра. Това губи време. При нас пристига това дълго съобщение  от която не става ясно най-важното - какъв точно е проблемът на пациента.

- Имали ли сте проблеми с пациенти на адрес?

- Случвало ми се е да ме набият. В „Махалата“ в Хасково. Още имаше телефон 150.Сигналът бе за 48-годишен мъж, които може би е умрял. Отиваме и виждаме, че близките вече са го покрили  с чаршаф. Човекът отдавна беше умрял, имаше послесмъртни петна, бе вкочанен. Искаха съобщение за смърт, но не си го признаваха. Не е бил осигурен и няма личен лекар.Обясних им какъв е редът да получат съобщение за смърт. На излизане от къщата ни пресрещат близки на покойника. Помислиха, че ние не сме дошли на време и сме виновни за смъртта му. Понатупаха ме. Шофьорът и фелшерът бяха в линейката. Аз излезнах последна, защото останах да им обясня. След това подадох жалба. Наказанието за побойника бе три дни в ареста.

- Това ли е най-фрапиращият случай?

- Има доста- заплахи за смърт, вадене на нож. С пияните  мъже имаме най-много проблеми. Те не признават жената за човек. Получихме сигнал, че на мъж му е лошо. Оказва се, че мъжът е пиян. Когато ги попитахме, защо не са ни казали това, отговориха:“Защото нямаше да дойдете.“ Щяхме да идем, но с полиция. Та този мъж, на които уж му беше лошо, бе пребил всички вкъщи. Приятелката му на легло,  неконтактна, с кръв по челото. По пода се търкаляха счупени чаши. Пияният беше много по-едър от мен. Заплаши ме, че ще ме набие. Казах му:“ Не ме ядосвай,а отиди в ъгъла.“ Той се кротна, сигурно си е помисли, че съм по-луда от него. Ние знаем, че има риск от агресия и го поемаме.

- Имате ли конфликти с колегите ви от Спешно приемно отделение?

Едно време то беше към нас. И не ми е приятно,че понякога ни приемат като врагове. Ние им водим тежки случаи, нашите пациенти имат нужда от много обгрижване. Такива никой не ги иска, освен нас. За тях няма клинични пътеки, които носят допълнително средства за отделението.

Имах пациент, които няколко пъти изпада в клинична смърт в линейката. И аз го връщах към живота. Когато го докарахме в Спешното, се скарах с колегата, които мислеше, че пациентът е умрял.

- Колко часа седмично работите?

- Между 36 и 48 часа, зависи от седмицата.

- Колко е месечната ви заплата?

- 500 лева чисто, с 13 години стаж, клас, нощен труд.

- Получавате ли благодарствени торбички с шоколадови бонбони и уиски?

- Няма. Бонбоните са за докторите в отделенията, на които дават пликовете с пари. Нас дори не ни помнят. На мен ми се е случвало. Не ме позна пациент, когото бях спасила преди месец. Те забравят за лекарите, които са им оказали първата помощ.

- Уважават ли пациентите лекарите от Спешна помощ?

- Не особено. Някои казват, че сигурно сме мазохисти, щом продължаваме да работим при тези условия. Много колеги, които са започнали при нас  забравиха откъде са тръгнали. Забравиха защо са започнали да се занимават с медицина. Търговия само при нас. Много колеги гледат на пациента като клиничната пътека, която ще им донесе пари.

Хората се променят. Здравният министър и той е забравил. Каза, че в центровете за спешна помощ има малко работа и много пари  не дава. Посетени 3-4 адреса  за 12 часа било нищо работа. Предлагам му да изкара едно дежурство с мен. И после ще си говорим.

Интервю на Христина Котларска

Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини