Росен Бонев

Росен Бонев е един от най-изтъкнатите спортни деятели в региона, който от десетилетия подкрепя и развива борбата в Симеоновград. Бивш общински съветник. Една от малкото обществени фигури в града на Марица, който има свое мнение по наболелите проблеми на съвремието и не се бои да го каже на глас.

- Господин Бонев, след решението на общината да настани работниците от временната заетост в Спортния център, какво се случва с клуба по борба?

- Набутаха ни да тренираме в една зала с леката атлетика. Което е просто абсурдно. На тепиха за борба не може да се стъпва с обувки, по него не може да се търкалят гюлета. Въобще, който го е измислил това, е пълен профан по отношение на спорта.

- Няма ли достатъчно зали в Спортния център?

- Те са общо две. В едната настаниха 57 души от временната заетост. Превърнаха го на склад за мотики, работно облекло, пушалня. Толкова ли няма общински помещения, та посегнаха на спорта. Същото е и с Младежкия дом, него пък го превърнаха в партийна централа.

- Как така партийна централа?

Ами така. Това стана в продължение на 7-8 години. Всеки кмет си настаняваше по някоя партия. Първо дадоха офис, не помня вече, май на БЗНС, после на друга партия, сега дадоха помещение и на други. Така постепенно се превърна в партийна централа.

- А къде отидоха младежките клубове?

- Някои от танцовите формации се преместиха в читалището. Другите...

- А вашият клуб по борба? Той вече има 10-годишна славна история.

- Клубът е регистриран през 2003 година, но на практика се занимавам с това поне 25 години. Сега в него тренират постоянно около 60 деца. Да не се хваля, но борбата в Симеоновград е спорт номер едно. Тук се провежда най-големият турнир в страната по народна борба. Събират се 4 000 души. На състезанията са идвали Христо Бонев, Нонка Матова, Стефан Ботев, навремето е идвал и Антонио Кръстев, идва Еньо Вълчев – носител на всички възможни отличия в борбата.

В Симеоновград за последните 15 години спортист №1 винаги е бил борец.

Нашият клуб има трикратни републикански шампиони за момчета, бяхме трети на държавното първенство на България за кадетки през 2008-а, през 2009-а бяхме републикански отборен шампион за кадетки

За последните 10 години клубът има над 200 медала.

И всичко това се хвърля с лека ръка на произвола.

- В Симеоновград навярно има и други спортове.

- Има, но нямат постиженията на борбата. Добре се развива като спорт тенисът на маса.

- А футболът?

- Футболът отдавна хвърли кърпата. Не издържаха. И държава, и местна власт сякаш нарочно затриват спорта.

- Какви субсидии получавате?

- Смешна работа. За миналата година гласуваха 3000 лева, дадоха 600. Какво да направиш с тях по-напред?

- Все нещо обаче се прави за спорта.

- Прави се. Сега например по европейска програма ще правят спортна площадка за 800 000 лева. Само че не на подходящото място, въпреки че им казвах. Ще я правят до църквата. И след две три години ще стане като стадиона.

- Защо, какво стана със стадиона?

- Какво да стане, стои си. Само че почти не се ползва, защото е много отдалечен. Тук хората се шегуват, че когато се играе мач на него, се играе на неутрален терен, защото е между Симеоновград и Харманли. С новата спортна площадка ще стане същото. Но те гледат да вземат парите, останалото не ги интересува.

- Все пак, Симеоновград е малка и бедна община, не може да си позволи големи суми за спорта, както и за културата вероятно.

- Не е вярно, че сме бедна община. Напротив – много богати сме. Общинските съветници например са си гласували брутни заплати по 330 лева, както говорят хората - с добавките за комисии навярно са около 400 лева месечно. Това бедна община може ли да си го позволи? В същото време за спорт не се отделя почти нищо. А парите, дадени за спорт са пари срещу дрогата. Това са пари за бъдещето на децата. Но кой го интересува...

- Много наркотици ли се харчат в Симеоновград?

- Така се говори. Ако се заслушаш какво си приказват децата помежду си, ще се смаеш. Говорят си само за трева, нищо друго не ги интересува. И лошото е, че започват да се дрогират все по-малки деца. А спортът може да спре това. Спортът учи на дисциплина и отговорност. Ето например онова момче в заведението (разговорът с Росен Бонев се провежда в едно кафене в Симеоновград – б.а.). То е сирак, мой възпитаник. Момчето израсна дисциплинирано и възпитано, завърши две висши образования, сега ще става офицер от МВР. Представи си какво щеше да се случи с него, ако бе оставено на улицата. А такива примери при моите момчета и момичета колкото щеш. Затова ме е яд, че всичко това отива по дяволите. Сега младите хора са хвърлени на произвола.

- Бяхте свидетел по делото за така наречения Черен Великден – катастрофата миналата година, при която загинаха шест младежи.

- Да, бях свидетел. Едно от починалите деца ми е роднина – Яница, дъщеря е на моя братовчедка. Друго от децата – Милен, тренираше при мен. Живко, който пък е подсъдим, защото е дал колата на Даниел, също щеше да започва да тренира при мен, даже го бях картотекирал. Голяма трагедия, какво да приказваме.

- Като слушах свидетелите по това дело, останах с впечатление, че в Симеоновград децата няма какво друго да правят, освен да се събират по домовете да пият.

Ами то си е така. Тук няма кино, театър, няма дори дискотеки. Сега слагат кръст и на спорта. Какво друго да правят. Пиене и дрога. Със сегашната политика насила тикаме децата към улицата, към дрогата и алкохола.

Интервю на Тодор Кръшков