Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи, проведено от Националния център за изучаване на общественото мнение. То е регулярно планово в рамките на изследователската програма на центъра и няма външен възложител. Интервюирани са 1120 пълнолетни граждани.

4,7% от готовите да продадат гласа си посочват, че биха гласували за всеки, който им плати (това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това).

Останалите 6,6% от готовите да гласуват срещу заплащане твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.

От НЦИОМ не регистрират зависимост между стандарта на живот на интервюираните и декларираната от тях готовност да гласуват срещу заплащане. В началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9,5% от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане, се казва още в изследването.

Същевременно 71% от участвалите в изследването твърдят, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на нарушения на изборите. Подобна позиция по-често от останалите заемат високообразованите респонденти, хората със стандарт на живот около и над средния и жителите на градовете областни центрове.

29% от интервюираните не биха сигнализирали, ако станат свидетели на нарушения в изборния ден. Това твърдят предимно нискообразованите, бедните, представителите на етническите малцинства и жителите на малките градове и селата. Именно в тези групи най-често се срещат хора, готови да гласуват срещу заплащане.

Ако изборите за Народно събрание бяха днес, със сигурност в следващия състав на парламента попадат ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", сочат резултатите от изследването на НЦИОМ.

За ГЕРБ биха дали гласа си 23,9 на сто, за Коалиция за България - 17,5 процента, за ДПС - 6,2 процента, за "Атака" - 5,2 на сто. Сериозни шансове да попадне в парламента запазва и "Движение България на гражданите", което получава подкрепата на 3,1 на сто от анкетираните.

Готовност за гласуване декларират малко над 60 процента от имащите право на глас българи и на базата на това социолозите на този етап прогнозират изборна активност около 55 на сто, предаде БТА.

Най-висока готовност да гласуват декларират хората на възраст над 60 години, образованите и заможните, както и жителите на селата и на градовете-областни центрове. Две трети от онези, които не възнамеряват да гласуват, изтъкват като основен аргумент съмненията си за честността на изборите.