Жизненият път на Зографина започва пред 1846 . в Чирпан. На 14-годишна възраст отива при Алекси Атанасов, известен зограф от Станимака /Асеновград/, за да учи занаят. Заедно със своя майстор изписва част от фреските в църквата на Араповския манастир "Света Неделя" (1860-1861). На 16 г. започва самостоятелна работа.

През 1865 г. Зографина заминава за Цариград, в литографското ателие на Исарион, за да учи литографска техника. Първите му творби са портрета на Медхат паша и композицията "Райна Княгиня в пещерата". През 1867 г. Найден Геров му поръчва да нарисува 19 творби на български носии, сватби и битови сцени, които са представени на изложба в Московсия университет. През същата година Георги Данчов изписва и известния си автопортрет.

1869 е паметна за твореца. Запознава се с Васил Левски и започва да му помага по устройството на тайни революционни комитети из Южна България. Той е и сред организаторите на неуспялата акция за спасяването на Апостола. През 1873 г. Георги Данчов е заловен и осъден на доживотно заточение в Диарбекир. Там не секва художествената му дейност. Създава литографията си "Русалки" - фолклорно митологична композиция и портретите на К. Доганов, Д. Пъшков и М. Попов. Успява да избяга от заточението си и отива в Русия. Започва да рисува творбата си "Трагедията на България", която завършва в Свищов през 1878 г. През 1879 г. е вече в Пловдив и създава легендарната си творба - литографията "Свободна България". Развива активна обществена дейност, учител е по рисуване, издава първия в България учебник по Переспектива, издава вестник "Таласъм" и публикува в него свои карикатури.

Избран е за помощник-кмет на Пловдив, заседава два мандата като депутат в Народното събрание.

Георги Данчов е баща на Никола и Иван Данчови - съставители на една от първите български енциклопедии и множество речници.

На 19 февруари /стар стил/ 1908 г. България тържествено чества 30-годишния юбилей от Освобождението си.

Същия ден Георги Данчов умира.