73-годишната баба Зехра подпали без да иска обора и сламата на сина си Юмер, докато последният бил на паша с 45-те глави едър рогат добитък. Възрастната жена решила да изгори боклуци пред селската къща в Караманци, но вятърът подхванал пламъците и ги запокитил към огромния куп със слама на двора. Оттам огънят прескочил към помещението, където домували 33 крави и 12 телета. Липсващите животинки останали непокътнати, но не така стояла нещата с храната и подслона им. Поне 1500 бали слама, фураж и покрит навес около 200 квадрата отидоха в пламъците, които не спираха, колкото и да бяха поливани с вода от двата противопожарни автомобила. Огнеборците на няколко пъти зареждаха цистерните, но всичко бе напразно - сламата гореше като барут въпреки непрестанните поливки. Пушеците се извиваха на десетки метри височина и бяха видими на поне 10 км от Караманци. Непрекъснато променящия скоростта си вятър държеше огнеборците на тръни – при смяна на посоката му огненият вал отиваше право към намиращата се на метри от огнището жилищна постройка. В нея пъшкаше тежко намиращата се в прединфарктно състояние Зехра.
„Ко да я прая, да земя да я трепа ли? Объркала се, ще си направя нов обор“, бодро каза синът Юмер Сали, който на моменти даже даваше вид, че се забавлява от ситуацията. Първо, защото над 20 души, начело със селския кмет дошли да помагат като доброволци. И второ, защото имал спечелен европроект за 500 000 лв. (!), с които щял да прави нова, по-голяма и „по-убава“ ферма. Пък и в крайна сметка нали добитъкът оцелял, а сега имало много паша навън.
Поне една пожарна ще остане на дежурство през целия ден, за да дозагася сламата и най-вече да следи огънят да не тръгне отново. За да преградят евентуалните маршрути на разпространение, пожарникарите повикали огромен багер, с който се поддържали улиците и пътищата към Караманци. За беда на селската поддръжката обаче, багерът се счупил, след като минал напряко през телената ограда на имота на Юмер. Металната мрежа се увила около кардана на машината, която „умряла“ на метри от мястото където трябвало да прави защитна ивица.
Г. Христов
