Махало с амплитуда от благородството на духа до яростта на звяра - това е човешкият живот според Вадим Маслеников, главния герой, - но в своя живот дори той самият не открива нищо благородно.
Презира майка си и се срамува от нейната старост и бедност; заразява със срамна болест нежната Зиночка; цинично прахосва жалките спестявания на старата бавачка за възлюбената си Соня, пред която дори не успява да се докаже като любовник; пристрастява се към кокаина и в халюцинации и наяве два пъти изживява ужасната смърт на майка си. А накрая, когато има последен шанс да бъде спасен, го предава единственият човек, на когото някога е помогнал с безкористна и чиста всеотдайност.
"Роман с кокаин" е публикуван за първи път във френско издание през 1934 г. с псевдонима "М. Агеев". Авторството му и до днес не е категорично изяснено. Дълги години се смята, че може да е написан от Бунин. По-упорито се налага идеята, че негов автор е Набоков и М. Агеев е едно от многото имена, които е използвал за публикациите си.
Действително, сюжетът, образите, стилът, езикът го родеят с Набоковите шедьоври, но философията на романа и емоционалното напрежение го доближават до гения на Достоевски. А в края на ХХ век възниква и една от последните засега версии - за автор на романа е провъзгласен Марк Леви.
Марк (Марко) Леви (1898 - 1973) е възпитаник на московската частна гимназия на Франц Крейман, следва право, работи в транспортно-мобилизационния отдел на Висшия съвет за народно стопанство през годините на гражданската война в Русия, става преводач в скандално известното външнотърговско дружество АРКОС, структура на ГПУ (държавна сигурност), около 1924 заминава за Германия, работи в немски концерн, взима парагвайско поданство, оттам се мести в Турция, където преподава чужди езици, пише "Повест с кокаин", каквото е първоначалното заглавие на романа, и от Истанбул изпраща ръкописа си в парижко емигрантско издателство.
През 1942 г. е депортиран от Турция в СССР, очевидно с възстановено съветско гражданство, по подозрение за участие в подготвяно покушение срещу германския посланик Франц фон Папен. Живее до смъртта си в Ереван, преподава немски език в университета, веднъж годишно пътува до Москва, колекционира карти за игра и снима любителски филми. А може би е приключил земния си път още през 1936-а в Истанбул?
"Роман с кокаин" излиза на 28 юли у нас от издателство Colibri.
Презира майка си и се срамува от нейната старост и бедност; заразява със срамна болест нежната Зиночка; цинично прахосва жалките спестявания на старата бавачка за възлюбената си Соня, пред която дори не успява да се докаже като любовник; пристрастява се към кокаина и в халюцинации и наяве два пъти изживява ужасната смърт на майка си. А накрая, когато има последен шанс да бъде спасен, го предава единственият човек, на когото някога е помогнал с безкористна и чиста всеотдайност.
"Роман с кокаин" е публикуван за първи път във френско издание през 1934 г. с псевдонима "М. Агеев". Авторството му и до днес не е категорично изяснено. Дълги години се смята, че може да е написан от Бунин. По-упорито се налага идеята, че негов автор е Набоков и М. Агеев е едно от многото имена, които е използвал за публикациите си.
Действително, сюжетът, образите, стилът, езикът го родеят с Набоковите шедьоври, но философията на романа и емоционалното напрежение го доближават до гения на Достоевски. А в края на ХХ век възниква и една от последните засега версии - за автор на романа е провъзгласен Марк Леви.
Марк (Марко) Леви (1898 - 1973) е възпитаник на московската частна гимназия на Франц Крейман, следва право, работи в транспортно-мобилизационния отдел на Висшия съвет за народно стопанство през годините на гражданската война в Русия, става преводач в скандално известното външнотърговско дружество АРКОС, структура на ГПУ (държавна сигурност), около 1924 заминава за Германия, работи в немски концерн, взима парагвайско поданство, оттам се мести в Турция, където преподава чужди езици, пише "Повест с кокаин", каквото е първоначалното заглавие на романа, и от Истанбул изпраща ръкописа си в парижко емигрантско издателство.
През 1942 г. е депортиран от Турция в СССР, очевидно с възстановено съветско гражданство, по подозрение за участие в подготвяно покушение срещу германския посланик Франц фон Папен. Живее до смъртта си в Ереван, преподава немски език в университета, веднъж годишно пътува до Москва, колекционира карти за игра и снима любителски филми. А може би е приключил земния си път още през 1936-а в Истанбул?
"Роман с кокаин" излиза на 28 юли у нас от издателство Colibri.
