България ще иска неустойка от "Локхийд Мартин" за забавянето на втората осмица нови F-16

България ще поиска неустойка заради поредното забавяне на доставката на вторите осем изтребителя F-16. Междувременно САЩ са отказали да предоставят на страната самолети F-16 втора употреба, а Швеция не е дала съгласие за доставка на употребявани „Грипен“. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на изслушване в парламентарната комисия по отбрана.

В средата на август, след среща на Стоянов с представители на производителя „Локхийд Мартин“, стана ясно, че доставката на вторите осем F-16 се очаква да бъде отложена чак до средата на 2030 г. По първоначалния график самолетите трябваше да започнат да пристигат в България през 2028 г. Като причина за забавянето бяха обявени трудности в производствения процес.

„Настоял съм по най-бързия начин да бъде изтеглена по-рано втората осмица, но от „Локхийд Мартин“ ни обясниха, че капацитетът на завода не позволява да се изпълни по-рано поръчката“, заяви Стоянов. От компанията са уверили, че настоящият срок не е окончателен и ще бъде направено всичко възможно производството да бъде ускорено.

Заради забавянето Министерството на отбраната започна да търси варианти за осигуряване на изтребители в преходния период. Стоянов съобщи, че е отправял запитвания до САЩ и Швеция за F-16 и „Грипен“ втора употреба, но и двете възможности са отпаднали.

„За мен като министър няма значение какъв е самолетът, стига България да може сама да пази въздушното си пространство“, подчерта той.

Абсолютно същият сценарий се разигра преди няколко години, когато Димитър Стоянов пак беше военен министър, но служебен. Пак бяха питани държави за втора употреба и пак не се получи. Разликата е, че тогава се търсиха и употребени "Мираж".

Накрая винаги излиза, че трябва да се пази небето с МиГ-29 поне до 2030 г. Проблемът е, че поддръжката на съветските изтребители става все по-трудна заради недостига на резервни части и изтичащия ресурс на двигателите.

Военното министерство вече обяви обществена поръчка за ремонт на до 10 двигателя за МиГ-29. Прогнозната стойност е 17 млн. евро с ДДС, а срокът за подаване на оферти е 1 септември. Предишната процедура за ремонт на двигатели беше прекратена, след като не беше намерен изпълнител. Последно България ремонтира двигатели за МиГ-29 в Полша през 2023 и 2024 г.

МО търси възможности за резервни части и чрез други държави от НАТО, които все още експлоатират или са експлоатирали МиГ-29. Стоянов посочи, че се очаква отговор от Полша, а потенциални разговори са възможни и с Унгария.

„Трябват ни резервни части, за да можем да пазим въздушното си пространство“, каза министърът.

В същото време Стоянов отрече България да търси нова ескадрила от съветски изтребители. По думите му целта е единствено да бъдат осигурени необходимите части, за да могат МиГ-29 да останат в експлоатация до въвеждането на F-16.

Първите осем F-16 вече са доставени в България, но новите самолети все още не могат напълно да заменят МиГ-29 при изпълнението на бойното дежурство.

Стоянов обясни, че обучението на пилотите продължава и че ВВС все още не разполагат с една от важните системи, необходими за пълноценното усвояване на самолетите. Очаква се тя да бъде доставена през следващата година.

По думите му от 2027 г. се очаква българските F-16 да започнат да изпълняват бойно дежурство.

„Искаме новите самолети да дават дежурства, но ще стане, когато са готови самолетите и авиаторите“, каза министърът.

Той изрази увереност, че българските пилоти могат да усвоят F-16 по-бързо, когато необходимата инфраструктура и системи бъдат налични.

На заседанието на парламентарната комисия по отбрана Стоянов обяви и намерението на Министерството на отбраната да подготви нова Програма за инвестиции в отбраната до 2035 г. Кабинетът вече е внесъл в Народното събрание доклад за изпълнението на действащата програма до 2032 г. Документът отчита изпълнението през 2025 г. и разглежда напредъка по 13-те основни проекта за модернизация на армията.

Според Стоянов обаче променената среда за сигурност, новите финансови механизми и решенията на НАТО налагат изработването на нова инвестиционна рамка.