Пророчествата в Библията и Корана ни вдъхват надежда за победата на доброто, за обещаната навременна Божия подкрепа в най-трудните времена

Срещата-разговор на тема „Библията, Корана и пророчествата за днешното време”, организирана в Кърджали от Групата на кърджалийските творци и фондация „Надежда”, започна с поетичния предислов на Вилдан Сефер и Лияна Фероли, изразяващ творческата представа за единението между хората.

Краеведът-изследовател Мухарем Алиосман пък предложи много сходни с библейските, текстове от Корана за Авраамовите традиции, които ни  отправят към ново начало и осмисляне на времето, на единството във вярата ни, даващи послания за мир, братство и отговорност между хората, за да преминем през великите знамения, които бележат края на старата и срещата на човека с новата реалност.

Призовават ни и към духовно единство, съпричастност и зачитане на общите ни корени, на общата ни божествена природа, но и ни предупреждават за идващия велик прелом, в който преходният свят ще отстъпи място на вечността.

Участникът в тематичния разговор Мюмюн Мюмюн изказа своята увереност, че пророчествата са се разгръщали в реалната история  и историцизимът е най-надеждният изследващ и доказващ тяхната правота метод.

А библеистът-програмист инж. Димитър Петков, подчерта в своята беседа, че в по-голямата си час боговдъхновените свещените писания са пророчески. Че небесните откровения на пророците са били вдъхновени от Светия Дух, затова имат и голяма вътрешна дълбочина, до която прозрението и тълкуването стига трудно, защото са представени, в повечето случаи, като видения и символи.

Но пък правилното им тълкуване има голяма преобразователна и събуждаща съзнанието ни сила. И макар че това представлява дълъг процес, сега остро се нуждаем, посредством божествените слова в свещените писания, да го придвижваме напред, защото в настоящите съкратени времена, наречени последни, може да се окажем неподготвени за очакваните много по-силни от сегашните изпитания и сътресения.  

И в двете свещени книги има забележителни сходства, отбеляза лекторът. И двете книги описват период на морален и обществен упадък, природни катаклизми и глобални кризи, войни, глад, епидемии, земетресения, затъмнения, климатични аномалии. Но и казват, че всичко това ще завърши с намесата на Господаря на Вселената. Че идва Второто пришествие на Исус (Иса)- Исус Христос, Който ще се завърне в слава и сила, за да победи Антихриста, да съди народите и да установи Своето вечно царство на справедливост и мир. Мюсюлманите също вярват във Второто пришествие на Исус (Иса ал-Масих), който ще убие Даджал (Антихриста), ще коригира изопаченията и ще управлява света със справедливия закон на Бога.                                

Че и Библията, и Корана, съдържат ясни и категорични предсказания за окончателната победа на Светлината (доброто, истината и справедливостта) над тъмнината (злото, лъжата и потисничеството).

Затова, въпреки идващите екстремни предизвикателства и тестове за нашата човечност и за здравия ни разум, не бива да губим надеждата за победата на доброто, за обещаната навременна Божия намеса. А да поддържаме силна вярата си, че хубавото тепърва предстои, защото всичко случващо се, е в плана Бога.

Да вярваме, както пише и в Корана, и в Библията, че „един ден ще има едно стадо и един пастир”. И в това, че което хората са разделили, един ден Бог отново ще събере в едно цяло.

Лили Петрова

Вилдан Сефер

Пътят хъм храма

Един е пътят ми към храма –

вървя направо без завои...

И трябва да повярвам само,

че всичко се постига с обич.

Празнувам истински живота

с надеждата да се пробудя.

Избирам пътя на доброто

и плевелите в мен изскубвам...

И в храма ставам все по-чиста:

с усмивка ведра на лицето,

с красиво чувство, с мисъл бистра.

А всъщност храмът е в сърцето...

* * *

Колко още избори ни чакат?

Колко пътища ще извървим,

за да видим светлинка във мрака

и от пепел да се възродим?

Мъничка искрица щом приемем,

тя докрай в сърцата ще гори,

за да може в болното ни време

с грижа над душите ни да бди.

Ще усетим сякаш аромата

на онази трепетна любов

към морето, въздуха, земята

под небесния златист покров.

Всъщност нужно ни е много малко:

най-доброто в нас да изберем,

за да не отнемем ничий залък,

а от хляба си да раздадем...

Нека всички днес да проумеем,

че на Бога свидни сме чеда.

И със зрънце вяра да живеем

в мир живота – скъпоценен дар.

Лияна Фероли

* * *

Единението е живот

в Единния –

в Неговото единно поле,

в което

„живеем, движим се,

съществуваме” –

И съществото изчезва,

но Същността

на Бога –

Любовта - вековечната –

в душата ни

остава…

И пребъдваме в нея,

в смиреномъдра

завършеност…

Кърджали бг вести