Пшеницата поскъпва на международните пазари, а производителите предупреждават за по-скъпи брашно и хляб. В същото време България разполага с близо 6,8 млн. тона пшеница. Колко от цената на един хляб всъщност идва от зърното?

Хлябът отново е под натиск заради движението на цените на пшеницата. Но картината е по-сложна от простото обяснение „по-скъпо зърно – по-скъп хляб“.

Последните официални данни на Министерството на земеделието показват, че към 28 август България разполага с общ ресурс от 8,43 млн. тона пшеница. От него 7,48 млн. тона са производство, а близо 957 хил. тона са преходни наличности. След отчетеното потребление и износ в страната остават 6,8 млн. тона.

Данните не показват недостиг на зърно, а натискът върху цената идва основно от международния пазар, търговията и логистиката.

Пшеницата поскъпва, но колко струва това в един хляб?

Средната изкупна цена на хлебната пшеница в България за седмицата до 28 август е 184 евро за тон, спрямо 183 евро седмица по-рано и 182 евро две седмици по-рано.

Средната цена за август е 182,75 евро за тон при 177,67 евро през август 2025 г. Това е увеличение от около 2,9% на годишна база.

На международните пазари движението е по-рязко. Към 28 август септемврийският фючърсен контракт за пшеница на Euronext достига 239,50 евро за тон при 223,50 евро седмица по-рано.

Важно е двете числа да не се смесват. 184 евро е средна българска изкупна цена, докато 239,50 евро е фючърсна цена на международен пазар. Те измерват различни неща.

Но можем да направим ориентировъчна сметка.

При промишлено смилане от един тон пшеница обичайно се получават около 720–760 кг брашно. Ако използваме ориентировъчен добив от 75% и рецепта с 400 грама брашно за 650-грамов хляб, за него са необходими около 533 грама пшеница.

При цена от 184 евро за тон стойността на това количество пшеница е около 9,8 евроцента.

При годишното поскъпване на пшеницата от 2,9% увеличението е едва около 0,3 евроцента на хляб.

Това е ориентировъчна сметка, а не себестойност на хляба – в нея не влизат мелницата, енергията, трудът, транспортът, опаковката и търговските разходи.

Но сметката показва нещо важно: самото увеличение на изкупната цена на пшеницата с около 2,9% не може автоматично да обясни значително поскъпване на хляба.

От зърното до брашното

Пшеницата е само първото звено. В цената на брашното вече влизат разходите за електроенергия, труд, поддръжка, транспорт и смилане.

При конкретни марки брашно тип 500 в края на август цените варират приблизително между 0,57 и 0,84 евро за килограм. Това са цени на конкретни продукти, а не национална средна цена, затова от тях не може да се изчисли с колко е поскъпнало брашното в цялата страна.

Енергията също влиза в сметката

КЕВР утвърди за септември цена на природния газ от 41,60 евро/MWh без таксите за достъп и пренос, акциз и ДДС. Това е увеличение от 5,5% спрямо август.

Това е реален разход за предприятията, но без данни за конкретното потребление не може да се изчисли с колко стотинки се отразява върху един хляб. Същото важи за електроенергията, труда и транспорта.

Транспортът също натиска цените

Председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева предупреждава и за проблеми с транспорта и търговията с пшеница.

По думите ѝ ограниченията по Черноморието и спадът на украинския железопътен износ могат да увеличат разходите за доставки.

Това показва защо големите наличности в България не изолират пазара от международните цени и транспортните проблеми.

А какво става с цената на самия хляб?

Тук публичните данни са по-оскъдни.

Към 3 септември все още няма официална национална средна потребителска цена на хляба за септември. Последните данни на НСИ са за август, а първите официални данни за септемврийските потребителски цени ще бъдат публикувани през октомври.

При конкретни продукти обаче има движение. Например цената на 650-грамов хляб „Добруджа“ в проследяваните търговски обекти се е увеличила от около 0,77 евро до 0,79 евро през август. Това е приблизително 2,6%, но не представлява национална средна цена.

Затова на този етап най-коректната формулировка е, че производителите предупреждават за натиск върху цената на хляба, а не че вече има доказано национално септемврийско поскъпване с определен процент.

Къде се добавя цената?

Ако при 650-грамов хляб поскъпването на пшеницата с 2,9% добавя около 0,3 евроцента към стойността на суровината, всяко по-значимо увеличение на крайната цена трябва да се търси по останалата част от веригата.

Брашно, производство, енергия, труд, осигуровки, поддръжка, транспорт, опаковки, складови и финансови разходи, а накрая и търговските условия – всички те участват във формирането на крайната цена.

Въпросът следователно не е само „Колко поскъпна пшеницата?“, а „С колко се увеличи всеки компонент от цената на хляба?“

И още по-важното: колко от крайната цена остава при производителя и колко се формира след излизането на хляба от пекарната?

На този въпрос публичните данни в момента не дават достатъчно конкретен отговор.

България има милиони тонове пшеница, но е част от международен пазар. Затова наличието на зърно не изключва поскъпването му.

Точно това е веригата, която си струва да бъде проследена: пшеница → брашно → производство → енергия → труд → транспорт → опаковка → търговски условия → крайна цена.

Докато няма актуална разбивка на тази верига за конкретен хляб, всяко твърдение, че една-единствена страна „взема“ най-голямата част от парите на потребителя, би било спекулация.