Българското училище има проблем с дисциплината. Днес Министерството на образованието ще представи пакет от предложения, с които иска да подобри реда и училищната среда. Засега обявената посока включва поредица от по-леки мерки преди крайните санкции, стимули при коригиране на поведението и по-ясно разпределение на отговорността за дисциплината. Паралелно с това в парламента се обсъжда въвеждането на нов предмет, свързан с добродетелите и религията, който МОН разглежда и като част от политиките за подобряване на дисциплината.

Проблемът с дисциплината е реален. По-трудният въпрос е дали повече санкции ще стигнат до причините за него. Те могат да дадат на учителите и директорите по-ясни инструменти за реакция, но започват да действат едва когато проблемното поведение вече е налице. Не дават отговор защо ученикът системно пречи в час, проявява агресия, не участва в учебния процес или постепенно губи интерес към училището. Зад подобно поведение могат да стоят много различни причини – от трудности с материала и тормоз до липса на подкрепа и усещане, че училището няма смисъл за самото дете.

Още по-голямо противоречие има при идеята за „Добродетели и религии“. Дисциплината поне има ясно разпознаваем проблем, който държавата се опитва да реши. При новия предмет първо трябва да бъде доказана самата необходимост от него. Училището трябва да възпитава в уважение, отговорност и емпатия, но това не обяснява защо към тях трябва да бъде добавено религиозно обучение и защо то трябва да влиза в задължителната учебна програма.

Този въпрос е още по-важен, защото МОН свързва предложението и с политиките си за подобряване на дисциплината. Няма очевидна връзка между ученик, който пречи в час или проявява агресия, и необходимостта държавното училище да му предложи религиозно обучение. А при обсъждането в парламента останаха без ясен отговор и съвсем практически въпроси – какво точно ще се преподава, кой ще преподава и как ще бъде организирано обучението за деца с различни убеждения.

Така в единия случай се предлага по-подредена система за реакция срещу проблемното поведение, а в другия – нов предмет, който трябва да възпитава в добродетели. И в двата подхода обаче липсва достатъчно убедителен отговор на най-важния въпрос: какво в самата училищна среда кара толкова деца да се отчуждават от нея и как това ще бъде променено.

Данните показват проблем, по-голям от дисциплината

Последните резултати от PISA дават добра представа за мащаба. През 2025 г. 47% от българските ученици казват, че в повечето или във всички часове по природни науки съучениците им не слушат учителя. 41% съобщават за шум и безредие, а 34% казват, че не могат да работят добре в час. По всички тези показатели България е над средните нива за OECD.

Но същото изследване показва и другата страна на проблема. Близо половината ученици – 48% – са пропуснали поне един учебен ден през двете седмици преди теста. През 2022 г. делът е бил 12%. Намалява и семейната подкрепа: 47% от учениците през 2025 г. казват, че поне веднъж седмично разговарят с родителите си за проблеми в училище, при 57% три години по-рано.

Това не означава, че нарушаването на правилата трябва да остава без последствия. Означава, че дисциплината е част от по-широк проблем с ангажираността, отношенията и средата в училище. OECD отчита и ръст на тормоза в България между 2022 и 2025 г.

Затова една работеща система от санкции може да бъде част от решението. Трудно може да бъде цялото решение.

Добродетелите не изискват непременно религиозно обучение

Комисията по образованието и науката започна разглеждането на няколко законопроекта, свързани с религията и добродетелите. МОН подкрепя изцяло предложението на „Прогресивна България“ за нов предмет „Добродетели и религии“. Министерството го определя като част от политиките си за подобряване на дисциплината и за възпитание в добродетели.

Предложението обаче прави още една крачка – свързва възпитанието в ценности с възможността за религиозно обучение. Именно тук възниква основният въпрос. От това, че училището трябва да възпитава в уважение, отговорност и емпатия, не следва, че за тази цел е необходим религиозен компонент. Още по-малко е ясно как той би помогнал срещу агресията и проблемите с дисциплината.

При обсъждането в парламента бяха поставени и конкретни въпроси за самото прилагане на предложението. Националната мрежа за децата представи над 100 страници становища и подписка с повече от 10 000 подписа срещу предложените промени. Организацията настоя решението да не бъде вземано, преди да стане ясно какви ще бъдат учебните програми, кой и как ще преподава и как ще се организира обучението в малките училища, когато учениците изберат различни направления.

По-големият въпрос е как училището изпълнява възпитателната си функция. Ако целта е по-малко агресия, повече уважение и по-добра среда, много по-пряко значение имат подготовката и подкрепата за учителите, реакцията срещу тормоза и конфликтите и качеството на самото образование.

Ценностите също не се изграждат само в отделен час. Те зависят от начина, по който се преподават история, литература и гражданско образование, от отношението към фактите и историческата достоверност и от способността на училището да развива критично мислене, без да налага политическа или религиозна доктрина.

Познанието за религиите има място в образованието като част от историята, културата и обществото. Но това е различно от използването на религиозното обучение като средство за възпитание и отговор на проблемите с дисциплината.

Какво всъщност трябва да се промени?

Агресията не се предотвратява само със санкции. Срещу нея стоят емпатията, човечността, способността да разбираш другия и да носиш отговорност за собственото си поведение. Но това възпитание не се случва в един нов учебен час. То започва вкъщи и продължава всеки ден в училище.

Затова има значение какви са учителите. Децата помнят онези, които са ги накарали да мислят, да четат, да задават въпроси и да се интересуват от света. Ако преподаването е слабо, ако учителят не успява да спечели авторитет и внимание, нито нова санкция, нито нов предмет могат да компенсират този дефицит. Тук държавата има много по-трудна задача – да привлича, подготвя и задържа добри учители.

Превенцията е и въпрос на образование. Училището трябва да учи децата да мислят критично, да разпознават дезинформацията и манипулацията, да проверяват източници и да различават факт от мнение. Тук са мястото на медийната грамотност, гражданското образование и способността да се разбират различни гледни точки. Историята също трябва да се познава въз основа на факти, а не през удобна политическа или идеологическа версия.

Религията исторически има огромна роля за грамотността, книжовността и културата. Именно затова тя трябва да се познава. Но в светското училище знанието за религията и религиозното възпитание са различни неща. Особено днес целта на образованието трябва да бъде деца, които четат, разбират, мислят критично, търсят доказателства и могат да поставят под съмнение дори онова, което им казва авторитетът пред тях.

Това е и по-смислената превенция. Училището не се нуждае от още един готов отговор за това в какво да вярват децата. Нуждае се от учители и образование, които ги учат как да мислят.