По повод новата реформа в образованието...

" Смях се с глас. После ми се доплака.

Представих си как тази „карта за проследяване на личностното развитие“ се връчва на една майка от ромски квартал.

Не на измислената майка от наредбата. На реалната.

Майка, която не може да чете и да пише. Която самата е станала майка почти дете. Днес нейното дете е първокласник и трябва задължително да посещава училище. Българският му език е недостатъчен, за да разбира спокойно какво му говори учителят.

А ние влизаме в живота на това семейство всеки ден.

Търсим майката. Обясняваме защо детето трябва да идва на училище. Питаме защо отсъства. Има ли тетрадки? Има ли молив? Наспало ли се е? Закусило ли е? Кой се грижи за него? Защо никой не е дошъл на родителската среща?

И после тържествено ѝ връчваме… карта за личностното развитие на детето.

Тя не може да я прочете.

Не я интересуват нивата, показателите и красивите педагогически понятия в нея. В нейното ежедневие думата „карта“ много по-често означава банкова карта.

И тук вече не ми е смешно.

Защото между кабинета, в който се измисля поредният документ, и класната стая, в която влиза това дете, има цял един живот.

А по средата отново стои учителят.

Не с карта.

С детето."

Публикувано от Ваня Петкова

пом.-директор в ОУ"П.К.Яворов"Кърджали