Експериментът може да помогне при изследването на неврокогнитивни заболявания, но поставя и въпроси за съзнанието и моралния статут на животните

Учени създадоха мишки, чиито мозъци съдържат милиони функциониращи човешки неврони. Експериментът може да даде нов начин за изследване на човешкия мозък и заболяванията, които го засягат. В същото време той поставя сериозни етични въпроси.

Екип от Станфордския университет е използвал генетично модифицирани мишки, при които е премахната ключова част от мозъчната кора. Изследователите са блокирали и способността на животните да възстановяват загубените неврони.

Така учените са създали пространство, в което да бъдат имплантирани човешки мозъчни клетки. Резултатите са описани в изследване, публикувано в списание Nature.

Първоначално учените са имплантирали само няколкостотин човешки клетки. Те обаче са се размножили до няколко милиона и са изградили връзки с мозъка на мишките.

В резултат човешките клетки са съставлявали почти половината от обема на мозъка в определени области. Въпреки това мишките като цяло са се държали нормално.

„През последните две десетилетия се търси начин да се създадат модели на човешкия мозък извън човешкото тяло“, казва Сергю Пашка, професор по психиатрия в Станфордския университет и ръководител на изследването.

„Това няма да замени всички модели, които сме имали досега, но ще ни даде достъп до други аспекти на човешката мозъчна функция, които иначе биха били много трудни за изследване“, допълва той.

Експериментът използва технология, свързана с мозъчните органоиди. Това са малки структури от човешка мозъчна тъкан, които се отглеждат в лаборатория. Учените са взели човешки кожни клетки и са ги препрограмирали така, че да се превърнат в неврони, характерни за мозъчната кора.

Именно мозъчната кора е от особено значение. Тя участва във висшите когнитивни функции и езика. Според биоетика Джон Еванс от Калифорнийския университет в Сан Диего това е частта от мозъка, която има най-голямо значение за човешките характеристики.

Човешките неврони в мишките обаче не са били напълно зрели. Те са наподобявали клетки, характерни за мозъка на човешки плод през третия триместър.

Учените са открили и специализирани неврони, известни като неврони на фон Економо. Те са характерни за силно социални животни като хората, човекоподобните маймуни, китовете и слоновете.

Тези клетки са сред първите, които загиват при пациенти с фронтотемпорална деменция. Присъствието им в мозъците на мишките може да позволи на учените да изследват по-подробно ролята им при това заболяване.

Експериментът обаче поставя въпроси за границата между животински и човешки мозъчни функции. Изследователите са прекратили експериментите, когато човешките мозъчни клетки са достигнали шестмесечна възраст. Това е станало преди те да могат да изградят още повече връзки с мозъка на мишките.

„Те се опитват да спрат изследването преди да се появят маркерите на съзнанието или самото съзнание“, казва Нита Фарахани, професор по право и философия в Университета Дюк.

Според нея обаче самата граница може да се окаже проблематична.

„Спирате ли едно изследване преди животното да развие съзнание, ако има потенциал за това или вече се движи в тази посока? Има ли то различни интереси или права, които бихме му признали?", пита Фарахани.