Кетогенната диета (кето диета) е хранителен режим, при който приемът на въглехидрати е силно ограничен, докато този на мазнини е значително по-висок. Обичайно протеинът се приема в умерени количества. Основната цел на този модел на хранене е организмът да премине от използване на глюкозата като основен източник на енергия към използване на мастни киселини и кетонни тела. Това метаболитно състояние се нарича кетоза.

Кето диетата първоначално не е създадена като средство за отслабване. Тя има дълга история в медицината, като от десетилетия се използва при определени форми на епилепсия, особено при деца с трудно контролируеми пристъпи. Впоследствие интересът към нея се разширява и към метаболитното здраве, контрола на телесното тегло и други състояния.

Какво се случва с организма при кетоза?

При обичайно хранене въглехидратите се разграждат до глюкоза, която се използва като важен източник на енергия. Когато приемът на въглехидрати бъде силно намален, запасите от гликоген в черния дроб постепенно се изчерпват. Организмът започва да увеличава разграждането на мазнини, а черният дроб произвежда кетонни тела – основно бета-хидроксибутират, ацетоацетат и ацетон.

Кетонните тела могат да служат като енергиен субстрат за различни тъкани, включително мозъка. Това е една от ключовите особености на кетогенната диета. Мозъкът обикновено използва предимно глюкоза, но при продължително ограничаване на въглехидратите може да използва значително количество енергия от кетонни тела.

Тази промяна в енергийния метаболизъм е свързана и с промени в хормоналната регулация. При ограничен прием на въглехидрати нивата на инсулина обикновено спадат, което улеснява мобилизирането на мастни депа. Именно комбинацията от нисък прием на въглехидрати, повишено окисление на мазнините и производство на кетонни тела стои в основата на метаболитния ефект на режима.

Кето диетата и контролирането на телесното тегло

Една от най-добре проучените потенциални ползи на кетогенната диета е свързана с намаляването на телесното тегло. При част от хората кето режимът може да доведе до сравнително бързо отслабване, особено през първите седмици. В началото значителна част от загубата на тегло се дължи на намаляването на запасите от гликоген и свързаната с тях вода. Впоследствие, при наличие на калориен дефицит, организмът започва да използва повече мастна тъкан като енергиен източник.

Високото съдържание на мазнини и достатъчният прием на протеин могат да допринесат за по-дълготрайно усещане за ситост. При някои хора това намалява спонтанния прием на храна и улеснява контрола върху порциите. Кето диетата също така ограничава много храни, които лесно могат да допринесат за висок калориен прием - сладкиши, подсладени напитки, тестени изделия и други рафинирани въглехидрати.

Влияние върху кръвната захар и инсулиновата чувствителност

Силното ограничаване на въглехидратите може да доведе до значително намаляване на покачванията на кръвната захар след хранене. Това е една от причините кетогенните и нисковъглехидратните режими да представляват интерес при хора с нарушен глюкозен метаболизъм и диабет тип 2.

При намален прием на въглехидрати се понижава необходимостта от отделяне на инсулин за обработване на хранителната глюкоза. При част от хората това може да бъде свързано с подобряване на някои показатели на гликемичния контрол и инсулиновата чувствителност, особено когато режимът води и до загуба на излишно телесно тегло.

Именно тук обаче е важно медицинското наблюдение. При хора с диабет, които приемат лекарства, ограничаващи кръвната захар, промяната към много нисковъглехидратен режим може да наложи корекция на терапията. Следователно кето диетата не трябва да се започва самостоятелно като заместител на назначеното лечение.

Кетогенната диета и мозъкът

Една от най-интересните области на приложение на кетогенната диета е свързана с мозъчната функция. Кетогенната диета има доказана терапевтична роля при определени форми на медикаментозно резистентна епилепсия. Смята се, че кетонните тела и други метаболитни промени, предизвикани от режима, могат да повлияят възбудимостта на нервните клетки и мозъчния енергиен метаболизъм.

Поради това се изследва и потенциалната роля на кетогенния метаболизъм при други неврологични състояния. На този етап обаче данните не позволяват кето диетата да бъде представяна като универсален метод за подобряване на паметта, концентрацията или профилактика на невродегенеративни заболявания при здрави хора.

Референции:

1. Żurawski, Tomasz, and Anna Bartosiewicz. ‘Do Ketogenic Diets Produce Greater Weight Loss than Higher-Carbohydrate Diets Under Comparable Prescribed Energy Conditions? A Systematic Review and Meta-Analysis of Randomized Controlled Trials’. Nutrients, vol. 18, no. 15, Aug. 2026, p. 2525. PubMed Central, https://doi.org/10.3390/nu18152525

2. Martínez-Montoro, José Ignacio, et al. ‘Effect of a Ketogenic Diet, Time-Restricted Eating, or Alternate-Day Fasting on Weight Loss in Adults with Obesity: A Randomized Clinical Trial’. BMC Medicine, vol. 23, July 2025, p. 368. PubMed Central, https://doi.org/10.1186/s12916-025-04182-z