Водената от САЩ блокада и санкциите срещу Иран работят. Техният успех може да определи следващата фаза на войната.

Оставащите за продажба запаси на Иран от петрол са почти изчерпани. Производството на суров петрол е намалено наполовина. Основният източник на приходи на режима пресъхва. Хиперинфлацията е оставила икономиката в руини.

Междувременно, потокът от петрол от други държави от Персийския залив през Ормузкия проток, върху който Иран някога е имал значително влияние, на практика се е върнал към нормалното .

Но Иран все още не показва признаци на предателство. Режимът не е склонен да прави никакви отстъпки по отношение на ядрената си програма, а преговорите за свобода на транзита през Ормузкия проток многократно са в застой.

Защо, когато иранското правителство признава, че икономиката му е изправена пред историческа катастрофа , режимът отказва да се предаде?

Иран е бил в това положение и преди. Пет десетилетия успешно функциониране чрез наказателни санкции научиха иранския режим на едно-две неща за това как да се справя. Бруталните и продължаващи репресии срещу протестите потушиха обществения бунт. А високата цена на продължаващата операция на Америка направи статуквото политически токсично за врага на Иран.

Ето защо режимът може да е в далеч по-добра позиция, отколкото изглежда.

Блокада на Иран

Иран не е изпратил нито един петролен танкер от своите пристанища през септември.

Това бе първият месец, в който Иран не е товарил суров петрол на танкери, откакто услугата за проследяване на морски данни Kpler започна да наблюдава иранския износ през 2013 г. Последното успешно товарене на суров петрол от Иран беше на 25 август.

Цистерна се движи по пътя в южен Иран на 11 август 2026 г., Ата Кенаре/AFP/Getty Images

Междувременно Иран на практика е изчерпал суровия си петрол за продажба. Според Kpler, петролът извън зоната на блокада на САЩ е спаднал до 45 милиона барела, в сравнение със 100 милиона през юли. Ако Иран продължи да намира купувачи с настоящите си темпове, може да изчерпи суровия си петрол за продажба до края на октомври.

В Иран ситуацията не е много по-добра. Тъй като няма къде да продава новодобития петрол, запасите му от петрол на сушата се доближават до рекордно високи нива, достигайки 70 милиона барела, близо до пика си по време на пандемията, според Мат Смит, директор на стоковите изследвания в Kpler. Производството на петрол в Иран е спаднало наполовина от нивото си отпреди войната – около 2 милиона барела на ден, достатъчно, за да подпомогне вътрешното търсене.
IFrame

Американските санкции оказаха влияние. Според данни на иранското правителство, икономиката на Иран се сви с годишен темп от 10% между март и юни. Годишният темп на инфлация скочи до 90% миналия месец и е средно 73% през последната година – най-високият от Втората световна война насам.

Ситуацията е станала толкова тежка, че когато иранците получат пари в брой, те веднага ги харчат за стоки от първа необходимост, защото парите им веднага ще загубят стойност, ако не го направят, отбеляза Аднан Мазарей, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“.

Правителството не може да се финансира, така че просто печата пари, изостряйки инфлацията. А санкциите силно ограничиха вноса, което доведе до широко разпространено затваряне на фабрики и нарастваща безработица.

Настоящото икономическо положение на Иран е сред най-тежките в историята му, призна Мохсен Резаи, секретар на Висшия съвет за национална сигурност на страната, според репортаж на полуофициалната иранска информационна агенция Тасним в събота.

Въпреки това, Иран изглежда далеч от това да се предаде.

„Икономиката се справя много зле“, каза Мазарей. „Но няма механичен момент, в който да се каже, че телесната температура на пациента е достигнала критично ниво и той ще почине.“

Отчасти политическата система на Иран и безмилостните репресии срещу протестите са му осигурили известна изолация от икономическото разрушение, наложено от блокадата и санкциите. И Иран изглежда заобикаля някои от тези ограничения.

„Хората стават все по-нещастни, но режимът има невероятно търпение и толерантност към страданията на своя народ“, отбеляза Мазарей. „А Иран има дълга история на пренебрегване на санкциите.“

Избягване на санкции

Възможностите на Иран за избягване на санкции изглеждат по-ограничени от всякога. Операция „Икономически изгнаник“ на администрацията на Тръмп стана толкова ефективна, че някои правителства, които до голяма степен игнорираха американските санкции в миналото, започнаха да приемат тези ограничения изключително сериозно.

Например, десетки ирански петролни танкери, чийто екипаж се опасява от залавяне от САЩ и техните западни съюзници, са останали блокирани. Закотвени край бреговете на Шри Ланка, те са получили отказ от хуманитарна помощ въпреки многобройните сигнали за бедствие, според Чарли Браун, старши съветник на United Against Nuclear Iran, организация с нестопанска цел, която проследява и докладва за нарушения на иранските санкции. Тези подробности бяха съобщени за първи път в Wall Street Journal .

И все пак иранският режим е развил сложни мрежи за борба със санкциите и заобикаляне на тях. Въпреки затягането на режима, този конфликт не изглежда по-различен: липсата на желание на Иран да се откаже предполага, че заобикалянето на санкциите все още се случва, каза Мишел Брухард, ръководител на отдела за политика и геополитически риск в Kpler.

„Иранският режим е наистина добър в управлението на страната си без ресурси“, каза тя. „Не мисля, че Иран е в преломна точка. Така че те трябва да получават средства отнякъде.“

Повредено пристанище и складово съоръжение след военен удар на САЩ по-рано през седмицата в южната иранска провинция Хормозган на 6 септември 2026 г., Ата Кенаре/AFP/Getty Images

Където има дим, може да има и огън, но разкриването на заобикаляне на санкции е сложно.

Иран може да транспортира петрол по суша до Казахстан и Русия или по вода през Каспийско море, предположи Браун, който отбеляза, че Иран рутинно е прикривал изнасяния си петрол като иракски и е прехвърлял петрол на кораби на други държави, за да извлича суров петрол от пролива. Според Браун режимът има доверени лица в много съседни държави, които тайно извършват транзакции за режима под формата на щатски долари, криптовалута или други средства, за да избегнат разкриване.

Сред най-интригуващите възможности, според Брухард, е страните от Персийския залив, които изнасят петрол, тайно да плащат такси на Иран в замяна на безопасен транзит през Ормузкия проток – дори когато са охранявани от американски военни ескорти. Няма твърди доказателства за подобно споразумение, но Мазарей и Браун също така казаха, че са чули слухове, че производителите на петрол плащат на Иран такса за сигурност, за да осигурят безопасно преминаване.

Иран продължава да атакува някои танкери, превозващи петрол през пролива, но това може да са кораби, които са отказали да плащат такса, предположи Брухард.

Несигурен път напред

Независимо дали страните от Персийския залив плащат директно на Иран, цената за поддържане на статуквото и налагане на петрол през Ормузкия проток е станала изключително висока за всички участващи.

Американският военноморски флот трябва да отдели значителни ресурси за блокадата и програмата си за ескорт . Това струва на американските данъкоплатци десетки милиарди долари, като същевременно цените на горивата остават исторически високи .

Производителите на петрол плащат огромни суми, за да наемат танкери, които да превозват суров петрол до местоназначението му. За труд, гориво, застраховка и други разходи, един много голям танкер за суров петрол сега струва 1,6 милиона долара на ден – 24 пъти повече от цената през 2025 г., според Clarksons Shipping and Maritime Services.

Нефтопреработвателна фабрика в Уайтинг, Индиана, на 8 септември 2026 г., Скот Олсън/Гети Имиджис

„Някой получава пари“, каза Брохард. „В момента таксата се плаща на застрахователните компании. И вие и аз плащаме за нея.“

Това неустойчиво статукво може да е причината Иран търпеливо да изчаква администрацията на Тръмп. Може да е загубил влиянието си на петролния пазар и икономиката му е пострадала, но Иран може да надживее желанието на Съединените щати да се придържат към (скъпия) курс.
Казано по друг начин: „Ще бъдем на прага на войната още дълго време “, каза Мазарей.