Авария в инсталация за азотна киселина предизвика жълт газов облак над предприятието. Измервателната станция в центърана Димитровград не е регистрирала превишения, но остава въпросът какво се е случило с веществата извън обхвата на нейното наблюдение.

Повреда в управлението на клапан в инсталацията за производство на 60% азотна киселина на „Неохим“ АД е причинила изпускане на азотни оксиди в атмосферния въздух на 11 октомври 2026 г. Това съобщават от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково след извършена проверка по случая.

Аварията е възникнала около 9:50 ч. Повредата е довела до задействане на аварийното спиране на инсталацията, като в продължение на около 2–3 минути от комина са изпускани азотни оксиди, образували видим жълто оцветен газов облак.

От екоинспекцията посочват, че дружеството е уведомило компетентния орган за инцидента в изпълнение на условие 7.7.1 от комплексното разрешително.

Няма отчетени превишения, но какво показват измерванията?

Според информацията на РИОСВ – Хасково данните от автоматичната измервателна станция (АИС) „Раковски“ в Димитровград не показват превишения на регламентираните норми за наблюдаваните показатели за качество на атмосферния въздух.

За периода от 00:00 ч. на 11 октомври до момента на предоставяне на информацията не са отчетени превишения при измерваните показатели – амоняк, азотен диоксид, серен диоксид, фини прахови частици (ФПЧ10) и озон твърдят от инспекцията.

Това обаче не означава автоматично, че изпуснатите азотни оксиди не са оказали въздействие върху въздуха извън непосредствения район на измервателната станция.

Липсата на отчетено превишение в една измервателна точка в центъра на Димитровград не е равнозначно на доказателство, че замърсяване не е достигнало до други населени места.

Къде отиват изпуснатите газове?

Краткия отговор е на където ги отведат въздушните течения, това се отнася за всички замърсители от индустриалния район на Димитровград. За да се направи такава оценка, са важни конкретните концентрации на изпуснатите вещества, метеорологичните условия по време на аварията, посоката и скоростта на вятъра, както и разпространението на газовия облак. Такава оценка не е публикувана от инспекцията.

Случаят отново поставя и по-широк въпрос за възможностите за контрол на качеството на въздуха в района на Димитровград.

Автоматичната станция „Раковски“ отчита показателите в конкретна точка. Дори когато измерванията ѝ не показват превишения, това само по себе си не установява какви са били концентрациите на замърсителите на други места, включително в близки населени места, като селата Радиево, Брод, Черногорово, Воден, Крепост град Хасково и други, където няма автоматични измервателни станции.

При краткотрайно изпускане, каквото описва РИОСВ – Хасково, от значение е и дали измервателната система е отчела евентуална краткотрайна промяна в концентрациите. Това зависи от продължителността на емисията, разпространението ѝ и вида на измерванията.

Азотните оксиди са замърсители, които могат да имат неблагоприятно въздействие върху здравето. Самото наличие на видим жълт облак обаче не позволява да се определи какви концентрации са достигнали до хората и дали са били превишени здравните норми.

Към момента от предоставената от РИОСВ информация не става ясно дали е извършена допълнителна оценка на разпространението на изпуснатите газове извън района на станция „Раковски“, нито дали са налични данни за концентрациите в други населени места.

Инцидентът поражда няколко съществени въпроса: установени ли са количеството и концентрацията на изпуснатите азотни оксиди; анализирани ли са метеорологичните условия и посоката на разпространение на облака; извършвана ли е оценка за възможно въздействие извън Димитровград; и как се проверява качеството на въздуха в населените места без автоматични измервателни станции?

Отговорите биха позволили да се направи по-пълна оценка на инцидента, вместо изводът да се ограничава единствено до данните от една измервателна точка.

Засега официалната информация на РИОСВ – Хасково е, че е имало авария и изпускане на азотни оксиди, но измервателната станция в Димитровград не е регистрирала превишения на наблюдаваните показатели. Дали газовият облак е оказал въздействие и извън района на станцията, остава въпрос, на който са необходими допълнителни данни и експертна оценка.

Как влияят азотните оксиди на хората?

• Дразнене на очите, носа и гърлото – възможни са парене, кашлица и дискомфорт.

• Затруднено дишане – при по-високи концентрации може да се появят задух, стягане в гърдите и възпаление на дихателните пътища.

• Обостряне на астма и белодробни заболявания – хората с астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), децата и възрастните хора са по-уязвими.

• Увреждане на белите дробове – азотният диоксид (NO₂), а особено азотните оксиди в газови смеси с висока концентрация, могат да причинят сериозни увреждания. При излагане на азотен диоксид понякога тежките симптоми се появяват със закъснение от няколко часа.

Високите концентрации могат да бъдат опасни дори при сравнително кратко излагане. Това обаче не означава, че всеки видим газов облак непременно е причинил увреждане на здравето – за такава оценка са нужни данни за концентрацията и експозицията.