Лилави, жълти, бели и червени - историята на моркова е много по-пъстра, отколкото изглежда в зеленчуковия магазин

Ако помолите дете да нарисува морков, почти сигурно ще посегне към оранжевия молив. Толкова сме свикнали с този цвят, че трудно можем да си представим зеленчука по друг начин. А всъщност морковите са съществували в различни цветове много преди оранжевият да се превърне в най-разпознаваемия.

Лилави, жълти, бели и червени - разнообразието от моркови не е съвременна прищявка на производителите, които искат да направят зеленчуковите щандове по-интересни. То е част от дългата история на култивирането на това растение.

От Централна Азия до европейската трапеза

Култивираният морков има дълга история, свързана с Централна Азия. Изследванията на неговото развитие сочат, че ранните култивирани форми са включвали лилави и жълти кореноплоди, а познатите ни оранжеви разновидности се разпространяват значително по-късно.

С течение на вековете хората подбирали растения с желани качества - по-едри корени, по-приятен вкус, по-малко дървесна структура и различни цветове. Така постепенно се оформило разнообразието, което познаваме днес.

Оранжевите моркови се утвърждават в Европа през ранното Ново време, като нидерландските производители имат важна роля в тяхното развитие и разпространение.

А вярно ли е, че са създадени в чест на нидерландската кралска династия?

Това е една от най-популярните истории за морковите. Според нея нидерландските градинари започнали да отглеждат оранжеви моркови в чест на Вилхелм Орански и Оранската династия.

Легендата е толкова привлекателна, че продължава да се разказва и днес. Проблемът е, че няма убедителни исторически доказателства, че именно политическа почит е била причината за появата на оранжевите сортове.

Много по-сигурно е да кажем, че оранжевите моркови са резултат от продължителна селекция, а връзката им с нидерландската история впоследствие е дала живот на любопитния разказ.

Какво определя цвета на моркова?

Различните цветове се дължат на растителни пигменти, които се натрупват в кореноплодите.

Оранжевите моркови са богати на каротеноиди, включително бета-каротин, който организмът може да преобразува във витамин А. Лилавите сортове съдържат антоцианини - пигменти, които се срещат и в боровинките, червеното зеле и други тъмнооцветени растения.

Жълтите моркови дължат цвета си на други каротеноиди, а белите имат значително по-ниски количества от тези оцветяващи вещества.

Цветът може да подсказва какви пигменти съдържа зеленчукът, но не е достатъчен, за да определим общата му хранителна стойност.

Различен цвят означава ли различен вкус?

Понякога да, но не непременно заради самия пигмент. Различните сортове могат да се различават по сладост, аромат, сочност и текстура, а условията на отглеждане и свежестта също влияят на вкуса.

Някои лилави моркови имат по-землист характер, докато други са приятно сладки. Жълтите могат да бъдат нежни и деликатни, а оранжевите - от много сладки до сравнително неутрални.

Затова, ако видите връзка лилави или жълти моркови на пазара, не ги подминавайте като декоративна разновидност. Те са напълно подходящи за салати, супи, печене и други кулинарни приложения.

Следващия път, когато нарежете обикновен оранжев морков, може да си спомните, че той е само един от многото цветове в историята на този зеленчук. И че понякога най-познатите неща в кухнята крият най-неочакваното минало.