В навечерието сме на голям празник - Денят на народните будители. Празник на духа, на знанието и просветата. Не можах

 да откажа поканата на директорката Людмила Чаушева да присъствам на училищното тържество в моето първо училище -СОУ „Д. Благоев“, сега СУ „Й. Йовков“– светилище на знанието. Моето училище! Дух и оцеляване, възкръсване и отстояване на българщината, на онова, което ни кара да изправяме гордо чела и да се наричаме българи! Прекрасен повод да изразя признателност към хората, които поддържат светлината на знанието.

      В големия салон на втория етаж всичко издаваше уважение

 и   признание към онези велики българи, които с перо, слово и

дело събудиха народното самосъзнание в епохата на нашето Възраждане и Освобождение и ни поведоха към светлина и свобода. Днес се обръщаме към тях: Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и още много големи и малки строители, от които тръгва силата на българския корен и дух….

„Но този празник не е само история. Днес будителите сте Вие, българските учители! Скъпи учители, благодаря Ви, че всеки ден с много любов, търпение и професионализъм отваряте вратите на знанието за възпитаниците на Йовковите идеи и добродетели.

Вие сте съвременните пазители на българския дух, които вдъхновявате, напътствате и изграждате бъдещето на Кърджали, на България. Бъдете здрави и  неуморни, бъдете горди със своята будителска Мисия.  Обърнах се и към Йовковите възпитаници,  надеждата ни в утрешния ден! Бъдете любознателни към света, търсете истината и не спирайте да учите, да преоткривате доброто и красотата в нашия свят. И помнете, че знанието е най-голямата сила. Нека искрите му запалят във вас желанието да творите, да успявате и да прославяте Вашето училище и родината ни.

Честит празник на духа, знанието и просветата!“

За всички Вас е моят поетичен поздрав :

„ВЪРХЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО“

Кръвта му още по скалите пари,

гласът му във балкана ехо буди.

Той не умря. Свобода ни подари.

Стресна съня в робските гърди.

Перо и сабя в бурята преплете

с една молитва - за родина свята.

И тръгна сам, на правдата поете,

да буниш умовете на братята.

Остана горе, там на заран синя,

на Околчица - вечен, горд и млад.

Земята ни във неговото име се кълне,

че Ботев няма смърт, а само памет!

Сто и петдесет лета звездата грее,

която той над Враца ни запали.

Докато българско сърце в гърдите

ни тупти, живее Ботев!

Свободата за безсмъртие шепти!

И още един подарък към моето училище: двете ми поетични книги „Родопа ,люлка за сърцето ми“ и „Планина с звезден дъх“, за да отварят неговите възпитаници по-често страниците на хубавата поезия!

БЛАГОДАРЯ на учителите – съвременни будители и учениците за топлото посрещане, за вълнението и радостта да се върна в моя втори дом – Храм на знанието! Вие ме накарахте да се чувствам горда и щастлива, една от Вас! Гордея се с моето първо училище, прекланям се пред самоотвержения труд на моите учители, които ми помогнаха да израсна! Горда съм с моята Алма-матер - Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“, с любовта си към България,  с нейната славна история и героични синове и дъщери – станали  най-голямото  вдъхновение за моето слово. Прекланям се пред магичността и неразгаданата сила на тази величествена планинска шир Родопа, за която очите, сърцето и душата ми нямат насищане. За тези неподвластни на времето и цивилизацията неща, останали като запазена мярка единствено  на това място под небето – звуците на гайдите, които плачат в ръцете на виртуозни майстори свирачи, чийто единствен учител е сърцето, докоснато от Бога. Благодаря на моето семейство, на хората в  моя роден град,  които влязоха в седемте ми  книги с поезия и белетристика. С благотворителните пет каузи, с които показах хуманност и гражданска позиция: първата - през февруари 2020 год., заедно с ФГ „Българи“ станахме инициатори на благотворителен концерт в полза благолепието на БПЦ „Св. св Кирил и Методий“ в Хамбург. А през март, тази година - отпразнувахме 3-ти март - Националния празник на България. И съвсем естествено  дойде моето предложение  да подпомогнем финансово Фондация „Културна революция“ на журналиста и историк Иван Тренев, за да спасим документи от българската история, които се намират на 5-те континента. Горда и щастлива съм, че българите в Хамбург откликнаха живо на това родолюбиво дело, което подчертава още по-силно нашата принадлежност към българския корен и българската идентичност и издигане авторитета на българската култура и интеграция по света. Особена гордост за мен е признанието, което получих това лято от президента на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина Снежана Галчева да бъда член на това сдружение за моята изявена творческа дейност.

Христина Въчева