Данните са от изследването Baltic Individual Crisis Preparedness Barometer за 2026 г., проведено от Латвийския университет сред жители на 10 европейски града, цитирано от Euronews. Проучването обхваща градове в осем държави от Северна и Източна Европа, както и в Исландия и Норвегия. Резултатите не са представителни за целия Европейски съюз, но разкриват сериозни пропуски в личната подготовка за извънредни ситуации.

 

Въпреки ниската готовност 44% от анкетираните заявяват, че възнамеряват да предприемат мерки през следващите шест месеца.

 

Какво трябва да има всеки дом при криза?


Европейската комисия препоръчва домакинствата да разполагат с основни запаси и средства, които да им позволят да издържат поне три денонощия без външна помощ.

 

Това включва достатъчно питейна вода и трайни храни, лекарства, аптечка, фенерче, радио на батерии, пари в брой и копия на важни документи. Препоръчва се и предварително подготвена раница с най-необходимото за бърза евакуация.

 

Гражданите трябва да знаят как да действат при прекъсване на електрозахранването, как да приготвят храна без ток и как да окажат първа помощ. Важно е семействата да имат и план за евакуация, включително начин за връзка, ако комуникационните мрежи спрат да работят.

 

„Самостоятелната готовност през първите 72 часа намалява натиска върху службите за спешна помощ и им позволява да се съсредоточат върху хората с най-голяма нужда“, каза пред Euronews европейският комисар по равенството, готовността и управлението на кризи Хаджа Лахбиб.

 

Според нея тридневният период вече е международно признат ориентир за подготовката на домакинствата при извънредни ситуации.

 

Повечето хора имат храна, но не и достатъчно вода


Резултатите от проучването показват, че поне половината жители във всеки от изследваните градове се чувстват неподготвени за криза.

 

Едва 31% от анкетираните разполагат у дома с достатъчно питейна вода за поне 72 часа. На работното място този дял е още по-нисък – 25%.

 

Половината смятат, че имат достатъчно пари в брой, а 71% вярват, че хранителните им запаси ще им стигнат за три дни.

Аптечка или средства за първа помощ имат 73% от участниците. Само 38% обаче разполагат с радио на батерии, което може да бъде основен източник на информация при прекъсване на електричеството и интернет.

 

Ръководителят на изследването д-р Иева Бирка отбелязва, че въпреки засиленото обществено внимание към кризисната готовност реалната подготовка на домакинствата почти не се променя.

 

„Никога не се е говорило толкова много за подготовката за кризи. Има национални брошури, европейски насоки и постоянно медийно отразяване. Въпреки това реалната материална готовност на домакинствата не се подобрява“, обяснява тя.

 

Страхът от нападение не означава по-добра подготовка


Разликите между отделните градове до голяма степен зависят от това доколко хората усещат заплахата от въоръжен конфликт или нападение.

 

Във Вилнюс 67% от анкетираните определят възможността за нападение като сериозна заплаха. Литовската столица е и единственият изследван град, в който хората, които се чувстват неподготвени, са под половината от участниците.

Това обаче не означава, че домакинствата разполагат с необходимите запаси.

 

„Дори във Вилнюс само около една четвърт от анкетираните имат достатъчно вода за три дни“, посочва Бирка.

 

Подготовката за криза може да струва стотици евро


Една от основните пречки пред домакинствата е финансовата. Според изследователите четиричленно семейство се нуждае от около 36 литра вода за три дни. Към това трябва да се добавят трайни храни, лекарства, аптечка, радио на батерии и пари в брой.

 

В балтийските столици подобен базов комплект струва приблизително между 100 и 150 евро. По-пълното оборудване, което включва спални чували и палатки, може да надхвърли 300 евро.

 

Ако отоплението спре, разходите могат да нараснат значително. Генераторите и преносимите зарядни станции с голям капацитет струват още стотици евро. Около 30% от анкетираните заявяват, че се нуждаят от финансова помощ, за да се подготвят.

 

Бирка предлага подкрепата да бъде насочена към домакинствата с ниски доходи. Сред възможните мерки са ваучери или готови комплекти за извънредни ситуации, които да се разпределят чрез общините и социалните служби.

 

Еврокомисар Хаджа Лахбиб посочва, че подготовката не е задължително да бъде скъпа. Според нея дори основни запаси от храна и вода, фенерче и изградена мрежа от хора, които могат да си помагат, имат съществено значение.

 

Европейската комисия вече е започнала изследване на готовността за кризи сред хората с ниски доходи. Резултатите се очакват през 2027 г.

 

Хората с увреждания са сред най-уязвимите


Финансовите затруднения не са единствената пречка пред подготовката. Доклад на Европейския форум на хората с увреждания от 2026 г., който цитира данни на ООН, показва, че 91% от хората с увреждания в Европа нямат личен план за действие при бедствие. Освен това 43% не могат да се евакуират без чужда помощ.

 

При наличие на достъпни системи за ранно предупреждение този дял спада до 22%. Въпреки това едва 10% получават информация за рисковете в достъпен формат, например чрез брайлово писмо или жестов език.

 

Според Бирка при хората, които разчитат на чужда помощ или специализирани медицински устройства, личната готовност зависи и от подготовката на техните близки и хората, които се грижат за тях.

 

Европейската комисия настоява плановете за евакуация, транспортът и убежищата да бъдат достъпни за хора с различни потребности.

 

Сред необходимите мерки са резервно електрозахранване за медицински устройства, персонални планове за евакуация и системи за установяване на хората, които се нуждаят от съдействие.

 

Психологическата бариера също е сериозна


Дори когато хората осъзнават риска, мнозина избягват да мислят за възможна катастрофа или военна заплаха.

 

Във Вилнюс 42% от анкетираните определят психологическата трудност да мислят за подобни ситуации като основна пречка пред подготовката си.

 

Според Бирка допълнителните информационни кампании сами по себе си няма да решат проблема.

 

Хората искат уверение от държавата, че институциите имат работещ план и че при криза службите за гражданска защита, спешна помощ и армията ще изпълнят своите задължения.

 

Изследователката настоява за конкретни практически планове, инициативи на местно ниво и информация, съобразена с различните възрастови групи. За младите хора могат да се използват кратки видеоматериали, а за по-възрастните – печатни инструкции.

 

ЕС препоръчва, но държавите носят отговорността


Европейските насоки за 72-часова самостоятелна готовност нямат задължителен характер.

 

Според Хаджа Лахбиб държавите членки са участвали в разработването им, но Европейският съюз не може да гарантира, че всички граждани ще бъдат еднакво подготвени. Тази отговорност остава на националните правителства.

 

Според Бирка липсата на общи измерими цели може да задълбочи различията между държавите.

 

Тя предлага ЕС да въведе единни показатели и редовни сравнителни проучвания, които да проследяват реалния напредък. Един от възможните критерии е делът на домакинствата, които разполагат с достатъчно питейна вода за три дни.

 

Изследването показва, че най-голямото предизвикателство не е липсата на информация за рисковете, а превръщането на препоръките в конкретни действия. Без финансова подкрепа, достъпни планове и доверие в институциите значителна част от европейците може да останат неподготвени за първите критични часове на извънредна ситуация.