„Европа има ясна, последователна и единна преговорна позиция“, заяви британският премиер Анди Бърнам. Германският канцлер Фридрих Мерц от своя страна определи максималистичните искания на Москва като нереалистични.

 

Срещата в германската столица се проведе с участието на украинския президент Володимир Зеленски и представители на европейските съюзници на Киев. Сред американските пратеници бяха зетят на Доналд Тръмп Джаред Къшнър и още един представител на Вашингтон. Къшнър заяви, че американският президент иска да постигне споразумение с Русия, но Европа да бъде до него в този процес.

 

Това е съществена промяна спрямо досегашната позиция на руския президент Владимир Путин, който не приема европейците да имат роля в преговорите, ръководени от САЩ. След срещата си с Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин в Шънджън Путин коментира възможността за разширяване на формата. По думите му Вашингтон настойчиво настоява Русия да допусне европейско участие, а Москва няма принципни възражения, но иска първо да разбере „какво ще донесе Европа на тези преговори“.

 

Путин обяви, че Русия е поканила европейските държави чрез дипломатическите канали в Москва, за да изложат позициите си. Едва след това Кремъл щял да реши в какъв формат да продължи диалогът с Украйна.

 

Руският президент обаче отново отправи критики към европейските лидери, които според него говорят за възможна война с Русия през 2030 г. „Ние не планираме да нападаме никого“, заяви Путин и определи подобни предупреждения като ненормални. В същото време той призна, че въпросите, свързани със сигурността на Европа, не могат да бъдат обсъждани без участието на самите европейци.

 

Къшнър представи по-оптимистична картина след разговорите в Китай. Според него Тръмп е останал с впечатлението, че мирът е постижим, а руската страна вече била готова да се довери на преценката на американските пратеници, че Европа трябва да участва в преговорите.

 

Той заяви още, че Москва вече е склонна да приеме Украйна да получи гаранции за сигурност, основани на принципа на член 5 от договора на НАТО. Тази разпоредба предвижда съюзниците да окажат помощ на държава членка, ако тя бъде нападната. За Киев подобна гаранция е дългогодишно искане, но досега няма ясни признаци, че Путин би приел подобно условие.

 

Русия категорично се противопоставя на членството на Украйна в НАТО. Според информации американските преговарящи обмислят вариант Киев да получи гаранции, сходни с тези по член 5, без да става част от алианса. Подобен сценарий обаче може да бъде обвързан с болезнени териториални отстъпки от украинска страна.

 

Самият Зеленски и европейските лидери не споделиха оптимизма на Къшнър. Украинският президент припомни, че досега Путин е отхвърлял всяко предложение за прекратяване на войната. „Путин винаги е казвал „не“, подчерта той.

 

Мерц също изрази предпазливост, макар да смята, че американското участие увеличава шансовете за мир. Германия и останалите европейски държави са готови да започнат сериозен разговор с Русия за сигурността на континента, но само ако той бъде съпроводен от реални преговори за мир с Украйна.

 

„Тези разговори трябва да започнат, но ще приемем само условия, които са приемливи за Европа и Украйна“, заяви германският канцлер.

 

Полският премиер Доналд Туск също реагира на срещата в Китай и на определението на Тръмп за Путин като „приятел“. „Господин Путин не е наш приятел и никога няма да бъде“, заяви той.

 

Френският президент Еманюел Макрон призова съюзниците на Украйна да направят максималното, за да осигурят на страната необходимите системи за противовъздушна отбрана. Той настоя и въпросът за членството на Украйна в НАТО отново да бъде поставен на масата.

 

Позицията на Москва за европейското участие в преговорите остава противоречива. Миналата седмица американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър се върнаха от посещение в Русия с увереността, че Европа скоро ще получи място на масата за преговори. От Кремъл обаче последваха по-предпазливи сигнали. Съветникът на Путин Юрий Ушаков заяви, че преди разширяване на формата трябва да бъде свършена още много работа и вероятно ще са необходими няколко допълнителни кръга разговори.

 

На фона на дипломатическите усилия руските атаки срещу Украйна не спират. Москва продължава да нанася удари по енергийната инфраструктура на страната с настъпването на зимата, а броят на цивилните жертви расте. Кремъл не отстъпва и от исканията си за украински територии.

 

Докато делегациите разговаряха в Китай и Германия, руски дронове атакуваха сгради в историческия център на Киев. При удар по жилищна сграда в квартал Подилски загина един човек. Щети са нанесени и на посолствата на Нидерландия и Австрия, както и на катедралата „Свети Владимир“.

 

Путин междувременно обеща, че руският отговор на украински удар по Кримския мост, свързващ Русия с окупирания полуостров, ще бъде „значително по-болезнен“ от постигнатото от Киев. Той разкри, че е обсъждал възможно временно прекратяване на огъня в няколко района, но се е отказал от тази идея след атаката срещу моста.