Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.
Отиват индианците при шамана и го питат:
-Тежка ли ще е зимата да знаем колко дърва да събираме?
-Кучетата ще умират от студ-отговорим им шамана
След един месец.
-Да събираме ли още дърва?
-Събирайте вълците ще умират от студ
След още един месец
-Още да събираме ли?
-Още,още мечките ще умират от студ
Но на шамана му станало гузно дали не е подвел хората си и решил да отиде на върха където имало метеорологична станция и да попита бледоликите къква ще е зимата .На портала видял един техник качен на стъб и го попитал:
-Момче тази зима дали ще е студена
-Голям студ дядо мечките ще умират от студ
Шамана доволен се обърнал да си ходи ,но се извърнал и попитал
-А бе вие по тези жици ли познавате?
-Заеби ги жиците, гледай индианците колко дърва събират