В казармата имало криза. Нямало никаква храна и главнокомандващия наредил, всеки който намери храна да я сподели с другите.
Един ден Иванов и Димитров, влизат в стаята на своя приятел и гледат, че Сапунков нещо дъвче. Тогава двамата казали:
- Ейй, какво ядеш, бе! Дай малко и на нас!
Тогава Сапунков се опулил извадил един чорап от устата си и казал:
- Перем си чорапите!
Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление."