Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Двама равини се срещат пред синагогата в събота.
- Да знаеш, какво чудо ми се случи днес! Вървя си аз по пътя за синагогата и заваля дъжд. Но как да си разтворя чадъра - нали е събота? Боже, помогни ми, казвам! И става чудо: отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата слънчева пътека.
- Това е нищо - казал другия. - Вървя аз насам и гледам кюлче злато на земята. Но как да го вдигна - нали е събота? И стана чудо: отляво събота, отдясно събота, а по средата - петък!