Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало:
- Меечо, меечо.
Кончето се приближило и го попитало:
- Защо плачеш?
А зайченцето продължило:
- Меечо, меечо.
Кончето отново го попитало:
- Но, защо плачеш Мечо го няма?
А зайчето отново започнало:
- Меечо, меечо.
Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта.
Тогава зайчето отново започнало да плаче:
- Коонче, коонче.
Вечер. Проливен дъжд. На вратата на кръчмата "Св. Георги и змеят" чука пътник. Вратата отваря свирепа кръчмарка. Пътникът се обръща към нея с думите:
- Аз съм беден пътник, цял ден съм пътувал, уморен съм и съм гладен, но нямам никакви пари....
Кръчмарката изръмжава зловещо:
- Абе я ходи се... твойта мама...
Пътникът:
- А мога ли да говоря със Св. Георги...