Зима е. При един художник пристига негов модел - хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела:
- Жена ми идва. Моля ви, събличайте се по-бързо, защото тя ще си помисли бог знае какво!
Обичам те мила, като чушка изгнила! Ти си ангел небесен в кенеф обесен! Имаш походка на умряла котка! Имаш усмивка на разбита мивка! Имаш дьх на умрял пльх!