Двама младоженци отиват на море, за да прекарат там медения си месец. Намират си малка романтична квартира със симпатична хазайка и се прибират в нея. Минава ден, те не излизат, минава втори - те все още не излизат, минава трети те са вътре.
Хазайката им не издържала, отишла до врата, почукала и им казала мило:
- Какво правите, милички? Не сте излизали вече три дни. Сигурно сте ужасно гладни, нека ви направя нещо за хапване! Отвътре се чул гласа на младоженеца:
- Не се пртеснявай, хазайке! Ние тук ядем плодовете на любовта!
А тя отврънала:
- Добре, моето момче! Само че обелките не ги изхвърляйте през прозореца, че на съседа няколко гъски вече се задушиха.
Двама чукчи отиват на лов. На брега на океана виждат морж и успяват да го застрелят преди да се гмурне във водата. Хващат те моржа за опашката и започват да го влачат към селото. Работата върви едва-едва, защото зъбите на моржа се забиват в снега. След четири часа усилен труд срещат бял ловец, спират да си починат и се оплакват, че влаченето не спори.
- Ами хванете го за зъбите и ще потръгне! - посъветвал ги той.
Послушали го те и след време единият казва:
- Ей, белия ловец е много умен! Виж колко лесно влачим моржа!
Другия отговаря:
- А бе умен, умен, ама на, пак стигнахме до океана!