Седят Василий Иванович и Петка в театъра. Гледат спектакъла
"Аладин и вълшебната лампа".
Първото действие минава, започва антрактът. На Чапаев му се приходило по нужда... Ходи, броди, не намира тоалетната.
Повече обаче не може да устиска. Мисли си: "Срам не срам, затварям очи и почвам където и да е"...
Така и направил.
В залата се надига мощен кикот.
Чапаев маха с ръка и се връща на мястото си. Гледа, Петка също се смее.
- Петка, какво ти става?
- Разбирате ли, Василий Иванович... Когато излязохте на сцената и се събухте, това не беше кой знае какво, но когато се изсрахте във вълшебната лампа на Аладин, от там изскочи вълшебният дух и каза: "Ебал съм ти и ролята!"...
На едно семейство точно посред зима се спукало цукалото. Пари няма, сметките за топло - големи и решили до пролетта да акат в трилитрови буркани.
Затоплило се времето и една вечер мъжът решил да изхвърли пълните буркани в контейнера, че нещо започвали да намирисват. Почнал той да ги пренася, но разбира се комшията, който никога не спи го видял и го питал:
- Абе, комшу, що ги изхвърляш тези компоти?
- Ами развалени са - сконфузен отговорил той.
- Давай ги насам бе, аз ракия ще варя.
- Ами вземи ги - какво друго могъл да каже човекът.
Взел всичките буркани комшията, сварил ракия и на другият ден се срещат в коридора:
- Комшу, тез компоти май веднъж са ядени.