Иванчо всяка сутрин минавал по улицата край къщата на семейство геневи на път за училище и винаги се смеел. Семейство Геневи помислили, че се смее нещо на тях и го питали:
-Абе, Иванчо, защо винаги се смееш като минаваш покрай нас?
-Ми, разказвам си вицове.
-Добре де, а защо вчера се смя повече и по-силно.
-Разказвах си виц, който не бях чувал.
И каква е поуката от приказката, деца? Не говорете с непознати! Ето, Вълкът още щеше да си е жив и здрав, ако не беше се заговорил в гората с непознатата с червената шапчица.