Пастор на малко село в околностите на Абърдийн обикаля енориаршите си и ги убеждава да дадат по една лира в помощ на мисионерите, които с риск да бъдат изядени от канибали, помагат на бедните страни в Африка.
— Трябва да нахраним тези, които са гладни! – настоятелно повтаря пасторът.
— Добре де, добре – недоволства един от селяните, – ама не може ли вместо мисионери на онези диваци да се дава нещо по-евтино за ядене?
Иванчо се прибира от училище и казва на баща си:
-Татко, татко кажи "Два гълъба бели. "
-Бягай от тука, не виждаш ли, че гледам телевизия!
-Айде бе, татко, кажи "Два гълъба бели! "
-Абе бягай от тука бе казах ти, че гледам телевизия!
A майка му:
-Абе кажи на детето "Два гълъба бели" какво толкова ще ти стане.
-Е, добре! Два гълъба бели!
Иванчо:
-Да ядеш два х*я дебели.
-Майка ти да ги яде, тя ме накара да го кажа.