Вторник, 6 октомври 2026
|
Асеновград
11°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Спорт
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Не те ли е страх да кръшкаш? А ако жената разбере? - В добрия случай ще подаде молба за развод. - Направо ме е страх да питам, какво ще стане в лошия случай. - В най-лошия случай няма да подаде.
Прочети още подобни вицове
01.10.2026
29.09.2026
20.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Един микроб среща друг и казва: - Изглеждаш ми зле...Какво ти е? - Не се приближавай до мен, мисля, че имам пеницилин.
Разни
03.10.2017
2,235 прегледа
Следващ →
Още вицове
Роман Абрамович купил "Челси". В "Газпром" помислили, разсмяли се и решили да купят ФИФА.
Сатаната се качил на земята за да види как е живота в горният свят. Събрал той един скейтър, един техничар и един метъл и им казал: - Ще ми кажете кой какво мисли за бандата си, и ако ме лъжете ще пада едно дърво и сте ви убива. Първи бил скейтъра: - Ти какво мислиш за скейтърите бе? - Ами те са най-готините, най-хубаво се обличат... Паднало едно дърво и го убило. Втори бил техничара: - Ти какво мислиш за техно маниаците бе? - Ами те слушат най-хубавата музика, най-хубаво се обличат... Паднало едно дърво и го убило. Дошъл ред и на метъла: - Ти какво мислиш за метълите? - го попитал Сатаната. - Ами аз мисля... Дървото паднало и го убило!
Човешкият ум е ограничен. Глупостта не е.
Днес си намерих шестлистна детелина. Странно... Беше с две дръжки!
Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…