Вторник, 6 октомври 2026 | Асеновград Предимно ясно 6°
Както знаете , Робин Худ крадял от богатите за да даде на бедните. И така, той направил това геройчно действие и срещнъл първият бедняк по пътя си и му казал: - Аз съм Робин Худ! Аз крадя от богатите, за да дам на бедните. И дал на бедняка една кесия с пари. А бедняка ахнал: - Олелеле!?! Богат съм! А изведнъж Робин Худ взел кесията със пари и казал: - Аз съм Робин Худ! Крада от богатите, за да дам на бедните!
Любими Герои 3,988 прегледа
Следващ →

Още вицове

Разговарят хирурзи: - Чу ли, как не му е провървяло на нашия завеждащ отделение? - Още не. Да не би най-сетне да са го уволнили за бездарност? - Не, счупил си е крака. - Е, това действително е лош късмет! И сега с какво ще прави операции? В лаборатория се правел експеримент на тема "Дали паякът може да върви, когато му липсват крака?". Когато учените се събрали около мястото за експеримента, откъснали единия крак на паяка и му заповядали: - Паяк, върви! И паякът тръгнал. Откъснали му и втория крак и пак му заповядали да върви. Паякът пак започнал да върви. Когато му откъснали и последния крак пак го накарали да върви. Обаче този път паякът не вървял. Какъв е изводът? Че при махането на последния крак на паяка той оглушава. Марийка ще излиза на първата си среща. Майка й я съветва преди срещата: - И запомни, Марийке като те питат какво имаш от кръста надолу ще казваш, че има жарава и няма да им даваш да правят нищо. Отива Марийка, и на следващата сутрин се връща с окървавена рокля. Майка й, веднага разбрала какво се е случило и я скастрила: - Абе, аз не ти ли казах да кажеш, че имаш жарава! Ти какво си направила? -Ами мамо, и аз така казах, ама Иванчо вика "Аз пък имам една наденичка за печене, дай да си я изпека в жаравата. " И аз му дадох да си я пече,цяла нощ я пекохме, ама нищо не стана. На сутринта като ми даде да я опитам,тя още сурова наденичката... Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: — Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де… След дълга и уморителна сватба най-после младоженците са в стаята си. Щастливият съпруг сяда на леглото и казва: - С какво нетърпение чаках този момент? - И на теб ли ти стискаха обувките?