Тежко болен, влязъл в библиотека, за да си вземе книга за четене. Предложили му "Мъртви души" на Гогол.
- Не, не! В моето състояние не ми се чете за никакви мъртви! Нямате ли нещо за живите?
- Да, имаме. Например "Живия труп".
Дядо лежи на смъртен одър.
В един момент обаче усеща мирис на топла погача, който се носи из къщата. Това тутакси изостря сетивата му, изведнъж изпитва силен апетит, жаждата му за живот се връща, той скача на крака, бързо отива в кухнята и посяга да си отчупи от топлата пита.
В този момент обаче бабата го плясва през ръцете и му изкрещява:
- Не пипай, бре – това ти е за погребението!