В бара.
- Жалко, че те няма днес...
- Как да ме няма! Ето ме! Седя си до теб!
- Не... Няма те!
- Ама какви ги говориш! Ето ме!
- Искаш ли за пет кинта да ти докажа, че те няма?
- Хайде де!
- Значи, нали не си в Париж?
- Не.
- И в Ню Йорк?
- Не.
- И в Гватемала не си!
- И в Гватемала не съм.
- Значи си някъде другаде!
- Значи съм някъде другаде.
- Щом си някъде другаде, значи не си тук. Така ли е?
- Май че...
- Дай пет кинта!
- Няма!
- Що?
- Нали ме няма тук...
Учителката казала на децата:
- Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
- Кажи ти Райне.
Райна започва:
- Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
- Седни Райне, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
- Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
- Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата.
Иванчо започва:
- Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник Financial times. Но баба не знае английски. Очевидно е срала.