Песничка за Червената Шапчица
Недялко Йорданов
И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.
Скучаещ пациент, без никакви сериозни оплаквания, решил да се прегледа на връх Великден. Дежурният интернист го преслушал максимално подробно, като в хода на прегледа ставал все по-сериозен и по-сериозен. Накрая го пратил с талон до дежурният хирург. Хирургът го изследвал внимателно, ставайки също все по-сериозен и по-сериозен. Писал на талона му и го пратил обратно при интерниста. Пациентът уплашен решил да разчете талона . Там интернистът бил написал: "Христос воскресе, колега", а хирургът отговарял: "Воистина воскресе, колега."