Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...
След особено продължителна сватбена церемония младоженците най-после остават сами в спалнята.
Той:
- О, от кога чакам с нетърпение този момент!
Тя:
- И аз! И на теб ли ти стискат новите обувки?