Един човек бил много зиморничав, вечно му било студено. Накрая умрял. Озовава се пред портите на Рая и св. Петър го пуска. В Рая температурата е вечно 24-25 градуса, приятни градини, птички, цветя, а нашият човек се мота наоколо и трепери, пак му е студено. Св. Петър го попитал: — Как може да ти е студено?! На земята все мръзнеш. Тук е Раят, всичко е перфектно, а ти само трепериш. — Ами явно за мен и тук е студено. Предложил му св. Петър да го свали долу при Дявола за малко да се постопли. Слезли долу при Дявола: — Какво ми водиш? — Водя го този само за малко, че горе мръзне. Пусни го в 1-ви кръг на Ада да се постопли малко. Отваря вратите Дяволът на 1-ви кръг на Ада и нашият влиза. След 10 мин. излиза – пак му е хладно. Дяволът го води в 5-ти, 7-ми кръг на Ада. Седи малко човекът, излиза и пак трепери. — Пак ли ти е хладно? — Не мога да се стопля, пак ми е студено! – рекъл той. Накрая Дяволът го бутнал в 10-ти кръг на Ада. Минало се известно време и св. Петър казал на Дявола: — Колега, дай да отворим за малко да го видим този как е, че трябва да го качвам скоро. — А, как да е, сигурно се е изпържил сто пъти досега, може и следа да няма от него. — Нищо, нищо, отвори за всеки случай. Оварят те и отвътре се чува гласът на нашия човек: — Затваряйте врататааа! Духа!!!