Седи си в ателието художник-абстракционист, нещо е тъжен. Идва негов приятел и го пита:
- Защо си такъв?
- Ами направих портрет на една дама...
- Това е хубаво!
- Но тя сега иска да сменя на картината цвета на очите й.
- Е, и?
- Проблемът е, че не мога да си спомня къде й нарисувах очите.
Един влиза в работата си, но целия е с омачкани дрехи, разчорлен и потен. Колегите му го питат:
- Какво е станало? Да на си се бил с някой?
А той:
- Не, в маршрутката днес успяхме да се качим поне тридесет човека!