Вторник, 6 октомври 2026 | Асеновград Предимно ясно 8°
Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена. Мъжът: - Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща... - Какви неща? - пита жената. - Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се. - И кво? - И аз се помоли, а Господ му изпрати... - Какво му изпрати? - Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".
Разни 2,116 прегледа
Следващ →

Още вицове

Толкова си сладка, че ако те изям ще получа диабет. Жена пуснала обява във вестника: "Търся мъж" На другия ден получилла стотици писма с един и същ текст: "Вземи моя!" (може и обратно да се разкаже този виц: - ) - Мамоооо, днес в детската гладина ни проверяваха дали сме дествени. - И кажи мами. - Ами от всички мамо, само една беше дествена. - Сигурно си ти, моето момиче. - Не бе мамооо - длугалката Студена зимна нощ. Двама руснака се разправят пред супермаркета: - Абе дай три да вземем, предния път две не стигнаха! - Не, за какво са ни три сега - по-предния път от трите останаха ... - Е, добре, нека са две! Влизат в магазина и поръчват: - Десет каси водка и две репички! Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..