Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Мутра лежи в болница, целият бинтован и на системи. На съседното легло лежи един дядка и той на същото дередже.
След една седмица двамата се освестили малко и борчето пита:
- Дедка, кво прайш тука бе. Що си така пострадал.
- Що ли? Внука хобито му да прави коли. Зема ми трабанта, прави му нещо и той стана много бърз. Значи карам си аз веднъж по магистралата за Пловдив и изпреварвам един Мерцедес, ама така се бех отплеснал, да му гледам мутрата на тоя в мерцедеса, че се отсвитках в мантинелата. Е за това сега лежим тука, целия в бинтове. А ти кво си пострадал?
- Абе и аз на магистралата начи. Джиткам си към Пловдив и изведнъж некъв Трабант ме изпреварва. Начи помислих си, че съм спрел и слезнах от колата...