Бай Ганьо Българина, Турчина и Африканеца се возили в един самолет и играли на една игра.Всеки трябвало да изхвърли по нещо. Турчинът хвърлил една торба злато. Африканецът хвърлил една торба сребро. Българинът хвърлил една бомбичка. Слезли да видят какво е станоло. Виждат едно дете, което плаче:
- Торба злато падна и уби татко.
Виждат друго и то плаче:
- Торба сребро падна и уби татко.
Виждат едно дете, което се хили. Питат го защо се хили и то казва:
- Дядо пръдна и кенефа гръмна.
В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч:
- Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята.
Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши.
Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло:
- Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари?
Директорът се усмихнал и отвърнал:
- Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!