Песничка за Червената Шапчица
Недялко Йорданов
И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.
Върви си Зайо през гората и едвам носи един огромен плазмен телевизор.Среща го вълкът и го пита:
-Къде си помъкнал тая плазма бе, Зайо?
-В къщи.
-Е, откъде намери толкова пари!?
-А, пари.Срещнах сутринта Кума Лиса и тя ме покани у тях да пийнем по едно.По някое време обаче, както си пийвахме, Кума Лиса взе,че се съблече гола, легна на дивана и каза:
-Зайо, вземи най-ценното от мен!
-А стига, бе!И ти кво?
-Ми, кво.Нали виждаш, помъкнах плазмата.