Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда.
- Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”.
- И защо? – попитал той.
- Защото ме докосна по рамото без разрешение.
- Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал.
- Да, отче.
- Това не е основателна причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, той ми пипаше гърдите.
- Както аз сега ги пипам ли?
- Да, отче.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но след това той ме съблече.
- Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й.
- Да, отче.
- И това не е причина да го наричаш копеле.
- Но, отче, той ме облада.
- Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея.
- Да, отче – казала тя няколко минути по-късно.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН.
- Ах това гадно копеле!
Майк Тайсън се загубил в една гора. Премръзнал, изгладнял рекъл си: "Тва е ще се мре. Няма спасение от никъде." И изведнъж видял една къщурка. Почукал той на вратата й и му отворил един мъж.
Таисън:
- Добър вечер аз съм...
Мъжът:
- Абе после ще ми кажеш кой си! Влез сега стопли се, хапни!
И Тайсън влязъл. Стоплил се Майк и пак започнал:
- Аз съм...
Мъжът:
- Споко! Хапни пък ще ми кажеш кой си, има време!
Хапнали пийнали и Тайсън пак:
- Слушай сега - аз съм...
Мъжът:
- Чакай, за къде бързаш! Дай да дръпнем по една трева, пък тогава!
Дръпнали те, станало им кеф и Тайсън отново започнал:
- Хей трябва да ти кажа кой съм! Аз съм Майк Тайсън!
Мъжът:
- Хеее! Много е добра тревичката - нали?!?!?!