Оптимист и песимист седят в парка. Песимистът вика:
- Абе дай да идем някъде на закрито, тука ще вземе да ни се изсере някоя птица на главите.
Оптимистът:
- Ей, ама все за такива неща се сещаш! Гледай по-весело на живота де!
След малко наистина минала една птица и им се изсрала на главите. Песимистът:
- Казах ли ти аз, че така ще стане!
- Ама гледай по-оптимистично на нещата де, можеше и по-зле да е!
- Какво например?
- Ами само си представи, ако и слоновете можеха да летят!
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
Паулу Коелю (Алхимикът)