Петък, 21 август 2026
|
Асеновград
21°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
Прочети още подобни вицове
25.03.2020
16.03.2020
13.03.2020
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Професионални
Шофьор от бърза помощ си иска от млада лекарка,но тя му отказва. Жестоко засегнат,изпраща писмо до министърът на здравеопазването: Господин Министър,въпреки,че съм здравно осигурен, достъпът ми до здравеопазването е ограничен.....
Професионални
03.10.2017
3,392 прегледа
Следващ →
Още вицове
Обажда се момиче в козметичен салон: - Извинете, а фотоепилация с какво правите? - С Photoshop.
-Ако в близост до вас избухне ядрен взрив, моментално залягате и скривате автомата под тялото си! -А защо автомата под тялото? - пита редник Мойков. -Как защо, за да не се овъгли!
Бабичка, виждайки свободно място в трамвая, изскочила от таксито.
Един пияница стои пред вратата на къщата: — Моля те, пусни ме! — Не, няма да те пусна – отговаря жена му – напил си се като свиня! — Моля те, пусни ме красавицо, нося ти цветя. — Какво?! Носи ми цветя – мисли си тя – тоя полудял ли е?! Отваря вратата: — Къде са цветята бе, пиянде лъжливо??! — А къде е красавицата?
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?