Вторник, 6 октомври 2026 | Асеновград Предимно ясно 6°
Бабата се обръща към внучката си Линда: -Винаги когато пожелаеш хубава книжка,обръщай се към мене! Линда се замисля малко и отговаря: -Бабо,измислих.Много искам да ми подариш твоята спестовна книжка!
Разни 2,529 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една 100 годишна баба получила оргазъм. Веднага мълвата се разнела много на далече. Започнали да идват всевъзможни репортери и репортерки. Задавали й всякакви въпроси на които тя отговаряла. Най-накрая един репортер се осмелил и я попитал: - Бабо как жена на твоята възраст получи такъв оргазъм? Бабата от своя страна отвърнала: - Абе бабе какво да ти кажа. Както си отивах на пазара с колелото взе че ми се заплете клитора във веригата... Любовта е неубоздана сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани. Тази сила съществува на Земята, за да носи радост, да ни позволи да стигнем до Бог и до ближния ни; и въпреки това заради начина по който обичаме днес, изкупуваме всяка минута спокойствие с един час тревога! -Не мога да повярвам, че клипа "Gangnam Style" са го гледали 1000 000 000 пъти!Аз три пъти го гледах и нищо интересно не видях! - Аз го гледах шест пъти:пълна тъпня! - Трябва да го гледам още веднъж: какво толкова интересно все пак са видели хората в тоя клип?.... Младо семейство тръгва на море. Изминават 50 км от София и там жената се сеща, че си е забравила банския. - Ще купим друг бе жена, спокойно. - Ама аз си искам моя, свикнала съм с него! - Абе жена 50 км сме минали назад няма да се връщаме! Тогава жената се сетила: - Я чакай това куче дето го взехме с нас нали е дресирано. Ще му дадем да ме помирише отдолу и то ще донесе банския. Изпращат кучето и чакат 1 час, 2 часа, 3 часа. Накрая се задава кучето и дърпа комшията за онази работа. Наташа, Пиер и Ржевски пътуват в каляска от Петербург за Москва. Ржевски дреме, а Пиер и Наташа водят светски разговор. -Ах, Пиер, имам усещането, че все още с единия крак съм в Петербург, а с другия вече в Москва. Пиер: - Как бих искал да бъда някъде между Петербург и Москва, примерно в Бологое! Ржевски се събужда: - Бил съм в Бологое, господа. Дупка, да си призная, страшна!