Една жена при психиатъра:
- Докторе, притеснява ме моя син. По цял ден строи замъци от пясък и си мисли, че са истински.
- Няма нищо притеснително. Нормално поведение е за дете.
- И все пак не ми харесва, на жена му също...
През ноемви, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша:
- Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено.
- Мери, не си права. Родителите ти те обичат, добрия Бог мисли за нас всички, а колкото до това, че ти е студено, направи като мен - сложи си ръцете под задника!