Стои българин пред паметника на Шилер и кима умно с глава:
- Гьоте, Гьоте, знам те аз теб. Малка мощна музика, а?
та-да-да-дам (и си тананика деветата симфония на Бетховен)
Тя го пита:
- Ако си тръгна от теб, ще плачеш ли?
Той помислил малко и казвал:
- Да...от време на време...
Тя се разчувствала и нежно го пита:
- А защо, скъпи?
- Защото няма да има кой да реже лука! - с тъга отговорил той...