Събира старшината новобранците и започва със строг глас:<BR>- Петров, я излез две крачки напред!<BR>Излиза Петров а старшината му вика:<BR>- Що е това родина бе, Петров?!<BR>А Петров плахо:<BR>- Миии... не знам!<BR>Старшината го скастрил и му изкрещял:<BR>- Това е твойта майка бе говедо! Марш в строя.<BR>Върнал се нашия в строя а старшината подхванал Иванов:<BR>- Абе Иванов, що е това родина бе?!<BR>А Иванов мазничко:<BR>- Ми майката на редник Петров.<BR>Старшината почервенял от яд и се развикал:<BR>- Абе келеш, това и твойта майка бе! Разбра ли ме сега.<BR>Иванов:<BR>- Разбрах.<BR>Старшината:<BR>- К’во разбра?!<BR>А Иванов твърдо и уверено:<BR>- Че Петров ми е брат!
Енорийският свещеник се съгласил да закара с колата си симпатична монахиня до метоха. Докато карал, човещина е, свещеникът, сменяйки скоростите положил ръка на бедрото на монахинята. Тя го погледнала и тихо прошепнала:
- Отче, спомнете си псалм 138!
- Простете слабостта ми, сестро
- отвърнал свещеникът.
Но при следващ удобен случай, той пак сложил ръката си на бедрото й. Монахинята пак прошепнала:
- Отче, спомнете си псалм 138! ! !
Свещеникът се извинил за втори път и повече не посмял да я докосне. Щом я оставил в метоха, побързал да отиде с параклиса, разлистил Светите книги и в изненада прочел псалм 138:
"Тръгни нагоре и ще намериш благоденствие".
Извод: Никога не предприемай каквото и да е, когато си зле информиран.